Мария Българска (латинска императрица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария
латинска императрица на Константинопол
Лични данни
Родена ?
България
Починала ?
Семейство
Брак император Хенрих Фландърски
Династия Асеневци
Баща цар Калоян
Майка куманката Анна (Мария)
Мария († след 1216) е българска княгиня и латинска императрица на Константинопол (1212 – 1216), втора съпруга на император Хенрих Фландърски.

Мария е родена в края на 12 в. Тя е дъщеря на цар Калоян и съпругата му, княгиня Анна Куманката (Мария), дъщеря на болярина Алцеко и сестра на княз Белота. Не е известно дали Мария е истинското име на Калояновата дъщеря. С това име тя е наречена в „История на българската държава през средните векове“ на Васил Златарски и в романите „Солунският чудотворец“ и „Дъщерята на Калояна“ на Фани Попова-Мутафова.

През 1207 г. цар Калоян е убит, а съпругата му се омъжва за неговия племенник Борил, който се обявява за цар на българите. През 1213 г. цар Борил омъжва доведената си дъщеря за латинския император Хенрих Фландърски. Династичният брак е предложен от латинските барони, с което те официално признават Българското царство за независима държава.

...в това време Хенрих свикал, вероятно по настояванията на папата, бароните си и искалт от тях съвет, какво да се прави съ българите и куманите, които безпрестанно тревожат империята и убили неговия брат, императора Балдуин, а пък делата на империята не отивали добре, защото в Мала Азия никейците одържали победа следъ победа. Бароните поради това стеснено положение на империята посъветвали Хенрих да изпрати при Борил пратеничество с предложение за брачен съюз – Борил да му даде за жена красивата си приведена дъщеря [Мария] ]. Императорът, обаче, отговорил, че той няма да се ожени,но бароните настоявали, като посочвали на това, че българите били най-опасни врагове и че съ тях трябвало да се намират в мир. Най-сетне Хенрих се видял принуден да се съгласи. [1]

Вероятно причина за първоначалния отказ на императора да се ожени за жена с долен произход визира куманското потекло на българската принцеса [2] Политическите обстоятелства обаче налагат произходът на Мария да бъде пренебрегнат. В Търново латините изпращат делегация от двама барони с великолепна свита, които да поискат от Борил ръката на Мария[3]. Българският цар посреща възторжено новината, тъй като съюзът с Латинската империя му позволява да съсредоточи вниманието си върху други вътрешни и международни проблеми на страната.

Българската принцеса пристига в Константинопол с богата зестра и е посрещната по подобаващ за една бъдеща императрица начин. За това свидетелства рицарят Робер дьо Клари, който дава подробно описание на пристигането ѝ в Константинопол:

Тогава цар Борил нареди да стъкмят неговата [доведена] дъщеря като много богато и много знатно момиче, а също [изпрати] и много хора с нея. Така той я изпрати на императора, като нареди да ѝ дадат шестдесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити. Нямаше кон, който да не беше покрит с червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон...Когато императорът научи, че принцесата пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората ѝ, а после се венча с нея...[4]

За живота на Мария в Константинопол няма никакви данни. За императрицата се споменава едва през 1216 г. във връзка с кончината на Хенрих в Солун на 11 юни 1216 г. [5] [6] Според слуховете императорът е отровен от българската си съпруга:

...Но него самия там (в Солун) внезапно покоси смъртта, още несторил 40 години, на 11 юни 1216 г., без да остави свои наследници за престола. Веднага навсякъде се заговори, че той е бил отровен. Според едни това са били близки негови люде, според други това е била неговата варварска съпруга, които са го очистили от пътя си.[7]

Бракът на Хенрих и Мария не произвежда деца, поради което императорът е наследен от съпруга на сестра му Йоланда Фландърска, Пиер ІІ дьо Куртене. За съдбата на Мария след тези събития нама сведения. Възможно е тя да е била върната в Търново, тъй като е престанала да бъде част от императорското семейство. Друга възможност е Мария да е продължила да пребивава в Константинопол и да е била използвана като политически инструмент срещу роднините си в България, но за това няма никакви исторически сведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил, „История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280)“.
  2. Павлов, Пламен, „Търновските царици“, В.Т.: ДАР-РХ, 2006.
  3. Златарски, Васил, „История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187 – 1280)“.
  4. Robert de Clari, CXVI
  5. Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard: A History of the Crusades, Volume II: The Later Crusades, 1189 – 1311 (2006), S. 210
  6. John V.A. Fine, Jr., The Late Medieval Balkans (1987), pages 100 – 101
  7. Hurter, Frederigo. Storia di papa Innocenzo III. T. II, с. 589. Цитат по Фани Попова-Мутафова, „Дъщерята на Калояна“, С.: 1989, с. 467, Литература.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]