Кекавмен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кекавмен
византийски историк
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластИстория
Известен с„Стратегикон“ (XI в.)
Семейство
Други родниниДимитър Полемарх (дядо)

Кекавмен (на гръцки: Κεκαυμένος) (ок. 1020 – след 1081)[1][2] е висш византийски военачалник и автор на „Стратегикон“.

По майчина линия той е внук на българския болярин Димитър Полемарх, един от верните на цар Самуил войводи, когото след завладяването на България ромейският император Василий II издига в сан патриций и в добавка му дава почетната длъжност „мистик“ т.е. императорски секретар.[3] По бащина линия Кекавмен е внук на византийски велможа от арменски произход – неговият дядо воюва срещу самия Самуил като успешно отбранява няколко години крепостта Лариса.

Според византийският хронист Йоан Скилица през 1043 г. Катакалон Кекавмен е управител на градовете и селищата в Паристрион и по крайбрежието на Варна разбива отряда на войводата Вишата от последния варяго-руски поход на Балканите, като около 800 души са взети в плен и отведени в Константинопол.[4]

Кекавмен е автор на сборника „Стратегикон“ („Съвети и разкази“), състоящ се от две части – първата съдържа съвети към неговите синове, а във втората са съветите към василевса. Някои изказват становище, че става дума за две произведения – „Стратегикон“ на Кекавмен и „Съвети към императора“ от Никулица.

В Стратегикона във връзка със съветите са дадени примери с исторически събития, сред които и такива, свързани с българската история, най-вече отнасящи се до управлението на цар Симеон I и цар Самуил. Така напр. Кекавмен разказва как цар Симеон с хитрост превзема крепостта Костур без да се стига до кръвопролития.[5] Също така описва и четиригодишните опити на цар Самуил да превземе Лариса, която по това време е отбранявана от неговия дядо, също носил фамилията Кекавмен. Едва след като дядо му е сменен с друг стратег, Самуил успява да покори града, използвайки хитрост:

„Самуил дошъл и не ги оставил да жънат. Във време на сеитба той им давал възможност да сеят, а през лятото въобще не им позволявал да излизат. Това правил три години, та като не им стигала храната, те яли кучета, магарета и други някакви нечисти меса... Принудени от непоносимия глад, те се предали на Самуил без сражение и той поробил всички ларисейци без рода на Никулица. Само тях той преселил невредими и свободни с имуществото им, като казал: „Благодаря много на багрянородния господар Василий, че взе твоя сват Кекавмен от Елада и ме спаси от хитрините му.“[6]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията в Дукля на Войславлевичите. [7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.20
  2. ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  3. ↑ Надежда Драгова, „Старобългарски „воински сказания“ в „Стратегикон“ (XI в.) на византийския военачалник Кекавмен“
  4. ↑ Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  5. ↑ Надежда Драгова, „Старобългарски „воински сказания“ в „Стратегикон“ (XI в.) на византийския военачалник Кекавмен“
  6. ↑ Надежда Драгова, „Старобългарски „воински сказания“ в „Стратегикон“ (XI в.) на византийския военачалник Кекавмен“
  7. ↑ Файн, Джон. John Fine, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гръцки извори за българската история, Т. VII. София: БАН, 1968, с. 11 – 38, http://www.promacedonia.org/gibi/7/index.html 
  2. ((ru)) Кекавмен, Съвети и разкази
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кекавмен&oldid=11764245“.