Никулица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никулица
български болярин
Никулица 
Второто пленяване на Никулица. Вляво – Никулица в тъмница с дървени окови на краката; вдясно – Никулица с вързани ръце и под конвой е доведен пред император Василий II. Миниатюра от Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица, л. 186r, Испанска национална библиотека
Роден: 10 век
Починал: 11 век

Никулица или Николица (на гръцки: Νικουλίτσας) е византийски и български аристократ, болярин от края на Х - началото на ХІ век.

В края на Х век Никулица е управител на град Лариса. В 983 г. цар Самуил завзема града след обсада и продава в робство всички жители, с изключение на рода на Никулица, който най-вероятно е от български произходи и бил взет на служба при българския владетел.[1]

Никулица става управител на Сервия по време на управлението на цар Самуил, след завоевателя на града Димитър Полемарх. Той е наричан с галено име, поради ниския му ръст. През 1002 г. византийците, начело с Василий II, обсаждат града и след дълга обсада успяват да пробият, въпреки отчаяната защита. Никулица е закаран в Константинопол и му е дадена титлата патриций. Но българския аристократ напуска Константинопол и се присъединява към силите на Самуил, които се опитват да си върнат Сервия. Василий II действа бързо и се насочва към града с армия и успява да отблъсне българите. Самуил и Никулица напускат, но скоро последния е нападнат и заловен отново. Закаран е обратно във византийската столица и е затворен.[2]

Успява да избяга още веднъж и продължава борбата. След смъртта на Иван Владислав през 1018 г. той е сред болярите, които продължават съпротивата в планинските райони на страната. След като войските му са обградени от византийската армия, разбира че по-нататъшната съпротива е безсмислена и се предава на Василий II с остатъка от армията си. Василий II го изпраща в Солун под арест.[3]

Негов потомък е Никулица Делфина Лариски оглавил в 1066 г. едно от следващите български въстания срещу империята.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, В. Н. История на българската държава прѣзъ срѣднитѣ вѣкове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. Отъ славѣнизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). София, Държавна печатница, 1927. с. 614 – 630.
  2. Златарски, В. Н. История на българската държава прѣзъ срѣднитѣ вѣкове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. Отъ славѣнизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). София, Държавна печатница, 1927. с. 681.
  3. Златарски, В. Н. История на българската държава прѣзъ срѣднитѣ вѣкове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. Отъ славѣнизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). София, Държавна печатница, 1927. с. 731 – 740.