Стеван Сремац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стеван Сремац
Stevan Sremac.jpg
Роден 23 ноември 1855 г.
Починал 26 август 1906 г. (50 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Направление реализъм
Уебсайт Страница в IMDb
Стефан Сремац в Общомедия

Стеван Сремац (на сръбски: Стеван Сремац) е сръбски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стеван Сремац е роден на 23 ноември 1855 г. във Войводина. От 13-годишен е в Белград, където завършва гимназия и Историко-филологическия факултет на Великата школа. След завършването ѝ постъпва на работа като учител в главния град Ниш на новоприсъединените към княжеството земи на Поморавието.

В Ниш Сремац прекарва 10-те най-хубави и ведри години от своя живот. Той е романтик по дух, немарлив към хладния и бездушен сръбски запад, но както сам се изразявал, тук намерил един живописен и екзотичен изток, където стария патриархален живот и идеи са запазили своята сила. Сремац се почувствал твърде комфортно сред тази „източна декорация“ от прости и сърдечни хора от стария калъп, за които в живота няма проблеми, но има жизнерадост. Именно тази характерна атмосфера и състояние на духа в стария и бодър Ниш долавя неподправено в произведенията си Сремац. Занимателно, реалистично и животописно с характерните думи, анекдоти, жестове, положения, изрази, песни и т.н. ни се представя именно тази нишка атмосфера в най-известните произведения на Сремац: „Ивкова слава“ (екранизирана), „Зона Замфирова“ (екранизирана), „Чичо Юрдан“, Ексик-Аджи и др. Произведенията носят силен локален цвят.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Сремац започва да пише в зряла възраст (през 1890 г.), впечатлен от старовремския патриархален живот, който се е запазил в новоприсъединените към Сърбия български краища. Това, че Сремац е филолог по образование, му помага да „фотографира“ живия народен нишки език на героите в произведенията си, всеки от които има реален прототип с действителни случки от живота. Така например, когато в Ниш се е представяла на живо драматизираната негова повест „Ивкова слава“, бай Ивко е ставал между публиката и е одобрявал или протестирал някои прекалени или изопачени представяния от страна на автора. Също така Зона Замфирова (главна героиня от едноименното произведение на Сремац) и баща ѝ, стар нишки чорбаджия, са известни лица в цялата нишка околност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 158-160