Стеван Сремац

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стеван Сремац
Stevan Sremac.jpg
Роден 23 ноември 1855 г.
Починал 26 август 1906 г. (50 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Направление реализъм
Уебсайт Страница в IMDb
Стеван Сремац в Общомедия

Стеван Сремац (на сръбски: Стеван Сремац) е сръбски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стеван Сремац е роден на 23 ноември 1855 г. във Войводина. От 13-годишен е в Белград, където завършва гимназия и Историко-филологическия факултет на Великата школа. След завършването ѝ постъпва на работа като учител в главния град Ниш на новоприсъединените към княжеството земи на Поморавието.

В Ниш Сремац прекарва 10-те най-хубави и ведри години от своя живот. Той е романтик по дух, немарлив към хладния и бездушен сръбски запад, но както сам се изразявал, тук намерил един живописен и екзотичен изток, където стария патриархален живот и идеи са запазили своята сила. Сремац се почувствал твърде комфортно сред тази „източна декорация“ от прости и сърдечни хора от стария калъп, за които в живота няма проблеми, но има жизнерадост. Именно тази характерна атмосфера и състояние на духа в стария и бодър Ниш долавя неподправено в произведенията си Сремац. Занимателно, реалистично и животописно с характерните думи, анекдоти, жестове, положения, изрази, песни и т.н. ни се представя именно тази нишка атмосфера в най-известните произведения на Сремац: Ивкова слава (екранизирана), Зона Замфирова (екранизирана), Чичо Юрдан, Ексик-Аджи и др. Произведенията носят силен локален цвят.

Творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Сремац започва да пише в зряла възраст (през 1890-та г.), впечатлен от старовремския патриархален живот, който се е запазил в новоприсъединените към Сърбия български краища. Това, че Сремац е филолог по образование, му помага да „фотографира“ живия народен нишки език на героите в произведенията си, всеки от които има реален прототип с действителни случки от живота. Така например, когато в Ниш се е представяла на живо драматизираната негова повест „Ивкова слава“, бай Ивко е ставал между публиката и е одобрявал или протестирал някои прекалени или изопачени представяния от страна на автора. Също така Зона Замфирова (главна героиня от едноименното произведение на Сремац) и баща ѝ, стар нишки чорбаджия, са ноторно известни лица в цялата нишка околност.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 158-160