Михаил Попов (просветен деец)
| Михаил Попов | |
| български просветен деец | |
| Роден | Михаил Христов Попов
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална Априловска гимназия |
Михаил Христов Попов, известен като Миле Даскал,[1] е български просветен деец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден във Враня[2] в историко-географската област Поморавие в средата или през втората половина на XIX век. Завършва Априловската гимназия.[3] Други младежи от Враня, Трън, Ниш също посещават елитното габровско учебно заведение.[4]
След завръщането си в родния край, Попов става помощник на учителя Никола Шишеджиев във Враня и се изявява като добър църковен певец.[2] На 1 август 1872 г. започва да преподава в училището към църквата „Свети Никола“ в Куманово.[5] Последно в него успява да се внедри учител сърбин на пряка издръжка от белградските власти, който бива изгонен от местните.[5] Описван като „момък млад и деятелен“,[5] Попов се радва на обществено одобрение,[1] и учителства в града до 1874 г. Следващата учебна година 1875 – 1876 е учител в Кюстендил.[6] Връща се отново в Куманово през 1876 година и преподава до 1881 година.,[3] като се смята, че през последните две учебни години получава заплата и от Екзархията.[3]
В края на 1881 година Попов е арестуван от турските власти в Солун, след което лежи шест години в затвор.[3] Негови заместници стават учениците му Петко Трендафилов и Иван Новоселски от Куманово.[3] През следващите години в училището към кумановската църква „Свети Никола“ се затвърждава традицията да преподават изключително местни екзархийски учители.[3]
На 15 май 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, от името на Кумановското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[7]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Попов сключва брак с жена от Куманово,[1] дядо e на публициста Стоян Шангов,[8] а към 1915 година. живее в София.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Хаџи-Васиљевић, Јован, Просветне и политичке прилике у јужним српским областима у XIX в., Београд 1928, стр. 407
- ↑ а б „Братство“, т. 24, Београд 1930, стр. 39
- ↑ а б в г д е Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 737.
- ↑ Васильов, Тома, Живот и спомени, Придворна печатница, София 1938, стр. 132
- ↑ а б в В. „Право“, VII брой 34, Цариград 1872, стр. 3
- ↑ Иванов, Йордан, Северна Македония, София 1906, стр. 379
- ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
- ↑ а б Иширков, Анастас, Западните краища на българската земя, София 1915, стр. 121
