Великосръбска доктрина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велика Сърбия - 1862 г.

Великосръбската доктрина е идеологически план за създаване на южнославянска държава под сръбско господство. Водещи прийоми за постигането на тези въжделения са иредентизмът и националшовинизмът (в случая: сърбошовинизъм).

Проект[редактиране | редактиране на кода]

Според доктрината, на сърбите се отрежда „държавотворческа“ водеща роля, като всички земи в които живеят сърби, задължително трябва да влязат границите на тази държава. В по-крайния вариант на проекта, държавата се нарича Велика Сърбия.

Основа за създаването на плана е „Начертанието“ на Илия Гарашанин.

Водещи идеолози и поддръжници /ратници/ (от ср. рат - война) са Стоян Новакович и Милош Милоевич - наричан още „Лудия Милош“.

По конюктурни съображения от геополитическо естество, след Първата световна война, чрез Версайската система от договори се създава Югославия.

В голяма степен, проектът на доктрината се осъществява на практика, и то най-вече с подкрепата на водещата сила в Антантата - Франция. Франция, чрез създаване на Югославия, цели неутрализиране на евентуално бъдещо немско влияние на Балканите.

През Втората световна война великосръбската доктрина се споделя, и е подета, от четниците на Дража Михайлович.

Съседните на сърбите народи (сред тях и българите), правейки съпоставка между Югославия и Велика Сърбия, иронично наричат Югославия по името на водещата народност в нея - Сърбославия. [1]

Реализация[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия 1913 г.

Великосръбската доктрина не признава в земите населени или заселени от сърби, правото на самостоятелно държавно съществуване за съседните народи, независимо от демографското им съотношение спрямо „правоимащия“ етнос - в случая сръбския.

Македонизмът е инструмент във великосръбските планове за овладяване на Вардарска Македония. В периоди на сръбска владичество на Балканите, той е бил изоставян, като българското население е обявявано за прави сърби или за „южносърбияни“.

Карти и илюстрации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трима апостоли на сръбския шовинизъм. Глобус 91, ISBN 954-8475-08-1, 1999.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]