Сърбошовинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за етническото сръбско чувство. За книгата на Боян Пенев вижте Сръбският шовинизъм.

Историко-етнографска сръбска карта – 1873 г.
Прасръбски преселения от сръбската прародина Индия през 4500 – 4000 г. пр.н.е. в Евразия и Африка според Олга Лукович-Пянович

Сърбошовинизмът или сръбският шовинизъм е обострената и крайна форма на традиционния етнически сръбски национализъм. [1]

Исторически аспект[редактиране | редактиране на кода]

Сърбошовинизмът [2] е основа за изграждането на Великосръбската доктрина през 19 век, и „почвата“, на която тя вирее. Търси опора в средновековната сръбска държава (Рашка), и по-точно в Душановата империя, като еталон при изграждането на новата Великосръбска държава.

Териториален аспект[редактиране | редактиране на кода]

Всички територии, които са влизали в някогашната Душанова държава, се приемат за изконно сръбски (старосръбски), а населението (в частност южнославянското и по-точно българското) от тези територии е обявявано за прави сърби. Девизът е: „Където умре сърбин там е Сърбия!“

Според сръбския шовинизъм южнославянските народностни групи са сърбословенци, сърбохървати, сърбомакедонци и сърбобългари.

След краха на великосръбските аспирации към българските земи на изток в Сръбско-турската (1876) и Сръбско-българската война (1885), сърбошовинизмът насочва претенциите си към българските земи и албанските земи, останали в състава на Османската империя след Берлинския конгрес 1879 година.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

С победата на Сърбия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, сърбошовинизмът намира изражение в Кралството на Сърбите, Хърватите и Словенците, преименувано през 1929 година в Кралство Югославия, а след края на Втората Световна война в протектираната от СССР и доминирана от комунистическата партия Федеративна Народна Република Югославия, по-късно преименувана на Социалистическа Федеративна Република Югославия.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Етнически аспект[редактиране | редактиране на кода]

На различните етнически групи (българи и власи), влезли първоначално в състава на Княжество Сърбия и Кралство Сърбия, не е позволено националното самоопределение, като малцинствата са лишени от възможност за самосъхранение посредством процеса на сърбизация.[източник? (Поискан преди 2 дни)]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трима апостоли на сръбския шовинизъм. Глобус 91, ISBN 954-8475-08-1, 1999.
  2. Пенев, Боян. Сръбският шовинизъм. фототипно издание (1995), ISBN 954-8823-01-2, 1916.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Михайлов Минчев, „Сръбски ламтежи за български земи“, София, 96 стр., 1918 година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]