Направо към съдържанието

Георгиос Скалидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Скалидис
Γεώργιος Σκαλίδης
гръцки революционер

Роден
Починал
Георгиос Скалидис в Общомедия

Георгиос Е. Скалидис (на гръцки: Γεώργιος Σκαλίδης) е гръцки революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]

Скалидис е роден в Елос.[3] Присъединява се към гръцката пропаганда в Македония и според списъка на Константинос Мазаракис е цивилен организатор. Организира чета от 40 души заедно с Евангелос Николудис[4] и през 1905 година я ръководи в района между Мариово и Каймакчалан.[5]

През март 1906 година при село Ивени четата му влиза в сражение с турски аскер, при което един четник е заловен, а другите са убити в сражението: местните гъркомани Йован Кормузис, Трайкос Совиче, Николаос Караниколас, Стойко Митре, Георгиос Христу, Стоян Злате и Димитриос Цицирас; критяните: Антониос Бунтуракис, Михаил Хадзидакис, Константинос Крокидис и Георгиос Сарафакис; от Гърция: Йоанис Дембарис, Василеос Костопулос и Димитриос Мандорос, както и малоазиецът Йоанис Йоанидис.[6] Според други данни е убит в 1907 година в Мариово.[7] Според трети източник загива в сражение с турци в Горничево, предаден от местните българи.[1]

  1. а б Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 84.
  2. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 113. (на гръцки)
  3. Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 24 февруари 2013 г.
  4. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 28 февруари 2013 г.[неработеща препратка]
  5. Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908) // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 26 февруари 2013 г.
  6. Ο Μακεδονομάχος Ιωάννης Ιωαννίδης, από την Κιουτάχεια Μικράς Ασίας взето от florina-history.blogspot.com на 8.07.2011 г.
  7. Αναζήτηση πεσόντων // Διεύθυνση Ιστορίας Στρατού. Посетен на 20 юни 2018.