Марко Павлов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за търновския лекар. За дееца на ВМОРО вижте Марко Павлов (революционер).

Марко Павлов
Μάρκος Παύλου
български лекар
като лекар на пашата
като лекар на пашата

Роден
Починал

Образование Университет на Монпелие
Научна дейност
Област Фармакология

Марко Павлов (на гръцки: Μάρκος Παύλου) е първият дипломиран български лекар и основател на първата аптека в българските земи, в Търново в 1823 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден e в 1784 година[2] или 1785 година[1] в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция. Остава още като дете сирак и е осиновен от италиански търговец на коприна и израства в Италия.[2] Учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие (Франция) в 1808 година. Още като студент медик е доброволец във френската армия по време на Австро-френската война в 1809 година и служи като лейбмедик при маршал Жан Лан. Награден е с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи като медик на Йонийските острови с английски паспорт и като военен лекар в Тунис и Мароко.[3]

В Наполеоновата армия

В 1821 – 1822 година участва в Гръцката война за независимост. В 1822 година през Цариград пристига в Пловдив и бързо придобива известност като добър лекар. Практиката му е голяма, става и личен лекар на пловдивския паша, който същата година е преместен в Търново и го взима със себе си. В 1823 година д-р Марко Павлов отваря аптека в града, като поръчва лекарства и вазерия от Франция и Цариград.[4] Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека.

Марко Павлов участва активно в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение. Подпомага материално църквата „Св. св. Константин и Елена“ и училището към нея и е избран за български представител в османския съд.[5] В книгата „Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование“, издадена на гръцки в 1824 година в Цариград от Хумурзия, библиотекаря на Вселенската патриаршия, сред спомоществувателите е „Маркос Павлу - лекар от Сятища“. Споменат е като спомосъществувател и в „Ръководство към благочестие“, издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.[1]

Марко Павлов умира на 17 януари 1864 година.[4] Tържествено е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“.

Синовете му също са лекари. Павел завършва Военномедицинското училище в Цариград и е турски военен лекар[6] в Търново. Хараламби завършва същото училище, предполага се, че е следвал на собствени разноски и затова не е разпределен от Военното министерство,[7] а от 1873 година е градски лекар в Разград.[8] Георги се дипломира като фармацевт също в Цариградското военномедицинско училище и наследява аптекарския бизнес в Търново.[9][10][11] По-късно той приема гръцко поданство и сменя името си на Маркидис със съдействието на граф Игнатиев поради това, че е съставил изложение, подписано от 176 души до международната комисия по разглеждане на турските жестокости, поради което бил заплашен със съд.[12]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Павлов
(1784 – 1864)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хараламби Марков
 
Павел Марков
(1824 – 1880)
 
Георги Марков
(1835 – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Марко Марков
 
Димитър Марков
(1862 – 1909)
 
Христо Марков
(1864 – ?)
 
Иван Марков
(1869 – 1944)
 
Ана Павлова
 
Димитър Вълнаров
(1859 – 1924)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 84.
  2. а б Байчева, Весела. Млад фармацевт иска да възстанови първата аптека във Велико Търново и в страната. // Борба, 27 октомври 2011 г. Посетен на 15 юли 2019 г.
  3. Петкова, д-р Маруся, д.м.; проф. д.м.н. Никола Александров. Приносът на българските лекари-масони в здравеопазването на балканските страни до Освобождението. // Отвес. Посетен на 15 юли 2019 г.
  4. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 85.
  5. Първата българска аптека
  6. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5.. с. 71.
  7. Михайлова, Екатерина. Императорското военномедицинско училище в Цариград (MEKTEBİ TIBBİYE – İ ŞAHANE) и неговите български възпитаници (1827–1878). // Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Исторически факултет, Том 101, 2013, ISSN 1312–9406. с. 114.
  8. Радев, Пламен. Разградското театро захвана историята си преди 150 години. // ekip7.bg. 11 август 2020.
  9. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 11.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 485.
  11. Михайлова, Екатерина. Императорското военномедицинско училище в Цариград (MEKTEBİ TIBBİYE – İ ŞAHANE) и неговите български възпитаници (1827–1878). // Годишник на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Исторически факултет, Том 101, 2013, ISSN 1312–9406. с. 110.
  12. Радева, Пенка. Паралелни имена през Възраждането. // Проглас, № 1, 1993. с. 12.
     Портал „Македония“         Портал „Македония