Иван Симеонов (просветен деец)
Тази статия е за просветния деец. За военния деец вижте Иван Симеонов.
| Иван Симеонов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1860 г.
|
Иван Симеонов Балабанов, подписвал се в трудовете си като Йоанис Симеонидис, е български възрожденски просветен деец и книжовник-елинист.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Симеонов е роден около 1785 година в неврокопското село Търлис, тогава в Османската империя. Получава гръцко образование, като завършва гръцката гимназия на остров Хиос, заедно с Емануил Васкидович. След Гръцката завера от 1821 година е изпратен на заточение.[3] След освобождаването си става учител и преподава в Търново (до 1837 година) и околните манастири. От 1837 до около 1845 година живее и твори в Преображенския манастир, а след това до около 1850 година в Килифаревския манастир. След 1855 година преподава в родното си село. Тук той подарява на църквата „Свети Никола“ славянско евангелие и започва строеж на училищна сграда, за която отпуска сумата от 4500 гроша.[4][5]
Той е автор е на няколко христоматии-сборници от слова и поучения на гръцки език. Превежда съчинения на античните автори Платон, Сократ, Лукиан, както и на отците на църквата Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Антоний Византиец.[1] В 1840 година Симеонов издава в Пеща на гръцки сборника „Многоцветна градина“ (Κήπος Πολυανθής), като в предговора си казва „защото моя народ, а именно българското племе“ (Διότι τό έθνος μου, λέγω τό γένος των Βουλγάρων).[6][1] През 1856 година е сред спомоществователите на второто издание на „Неделник“ на Софроний Врачански:
| „ | Г. уч(итель) Иваннъ Симеоновъ Македонецъ отъ село Тарлазïе, що е билъ най-пьрвый учитель елинскïй въ голѣмо Търново.[7] | “ |
Умира през 1860 година в руския манастир на Атон „Свети Пантелеймон“.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 254.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 591-592.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.91.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 57.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.91-92.
- ↑ Биография на Иван Симеонов, взето от сайта macedonia-history.blogspot.com на 1.08.2012 г.
- ↑ Йордан Иванов. Български старини из Македония. София, 1931, стр.214.
