Иван Боянин
| Иван Боянин | |
| български възрожденски строител и архитект | |
| Роден |
1818 г.
|
|---|---|
| Починал | 1877 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Христо Боянин |
| Братя/сестри | Ангел Боянин Петко Боянин Никола Боянин |
| Други роднини | Димитър Боянин (чичо) Васил Петлешков (зет) |
Иван (Ване) Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, продължил делото на няколко вековната строителна дейност на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Боянин е роден в Брацигово през 1818 година в семейството на строителя Христо Николов Троянов - Боянин. Внук е на първомайстора Никола Троянов, преселник в Брацигово от югозападното македонско село Слимница. Чичо му Димитър Николов Троянов – Боянин е изградил мост над река Марица в Пазарджик, след като първият мост е срутен през 1858 година. Иван Боянин е грамотен, с умение чертаел планове върху оризова хартия, но няма данни къде е получил образование.[1]
От първия си брак Иван има дъщеря Елена. Съпругата му умира при раждането. През 1852 година се жени за София Малин Кехая. През 1867 година дъщеря му Елена се жени за бъдещия революционер Васил Ангелов Петлешков.[1]
Иван Боянин е бил известен не само по българските земи, но и в други части на Османската империя, както и във Влашко и Хърватия. Специален пратеник от Цариград е дошъл в Брацигово, за да го придружи до османската столица, където са му възложили да направи мост над река Струма. След изграждане на моста в Кресненското дефиле, султанът му подарява мундир с еполети, медал, сабя и диплома за „архитект-практик“.[2]
Знамето на брациговските въстаници от 1876 година е с размери 89 на 115 cm. Шрифтът на буквите е славянски, а надписите и изображенията – златни, с кафяв контур. Поради преждевременното избухване на въстанието, знамето е завършено с дорисуване от Иван Боянин, който го изписва с боя.[3]
Майстор Иван Боянин умира през 1877 година. Има 6 ордена, на някои от които имало изобразен двуглав орел, а други с турско писмо.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Никола Троянов (1775 – 1862) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Боянин (1798 – 1875) | Димитър Боянин (1800 – 1876) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Боянин (1818 - 1877) | Ангел Боянин (1825 – 1902) | Петко Боянин (1828 – 1889) | Никола Боянин | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елена Петлешкова | Васил Петлешков (1845 – 1876) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Освен моста над река Струма при Кресненското дефиле, Иван Боянин е изградил следните обекти:
- църквата „Св. Неделя" в София (1856)
- църквата при манастира в Етрополе (1858)
- католическата църква „Св. Людвиг" в Пловдив (1861)
- църквата при девическия манастир в Калофер (1862)
- магазина (мазата) на Васил Петлешков в Брацигово (1872)
- читалище „Тръндафил“ в Брацигово (1872)
- къщи в Пловдив, Пазарджик, Сливен, Карлово, Казанлък, Одрин и др.
- училища, мостове, часовникови кули, стопански сгради и др. в Станимака, Поморие, Калофер, Самоков, и др.
- обекти в Румъния и Хърватско
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Църквата „Св. Неделя" в София -
Църквата „ Св. Лудвиг" в Пловдив -
Църквата към манастира „Св. Троица“ в Етрополе
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ История на българите. Том II, Късно средновековие и Възраждане, под редакцията на Георги Марков
- ↑ БРАЦИГОВСКИТЕ ЕКСПОНАТИ В ИЗЛОЖБА „СВЕТИНИ“, Общински вестник „Априлци“, Брацигово, 31 март 2016 г.
