Ангел Боянин
| Ангел Боянин | |
| български строител и зограф | |
| Роден |
1825 г.
|
|---|---|
| Починал | 1902 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Христо Боянин |
| Братя/сестри | Иван Боянин Петко Боянин Никола Боянин |
Ангел Христов Боянин е български възрожденски строител и архитект, представител на Западномакедонската строителна школа, част от която по-късно е именувана Брациговска.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Боянин е роден в Брацигово в 1825 година в семейството на строителя Христо Николов Троянов - Боянин. Внук е на първомайстора Никола Троянов, преселник в Брацигово от югозападното македонско село Слимница. Чичо му Димитър Николов Троянов – Боянин (1800 - 1876), както и двамата му братя Иван Боянин (1818 - 1877) и Петко Боянин (1828 - 1889) също са строители. Брат му Никола Боянин е сред водачите на революционния комитет в Брацигово.[1][2]
Ангел Боянин също става строител и зограф. Ходи на гурбет с двамата си братя из Османската империя и извън нея. В Карлово Ангел Боянин строи заедно с брат си Петко търговските магазини и складове (мази) на Иван Христов Фурнаджиолу през 1862 година.[1][2]
Той е автор на стенописите в къщата на Апостол Динев Ликоманов в Брацигово, изградена в 1864 година от майстор Иван Драгов. Автор е и на стенописите и резбите в къщата на Атанас Н. Търпоманов, изградена също от Иван Драгов в 1874 година.[3]
Майстор Ангел Боянин умира в 1902 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Никола Троянов (1775 – 1862) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Боянин (1798 – 1875) | Димитър Боянин (1800 – 1876) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Боянин (1818 - 1877) | Ангел Боянин (1825 – 1902) | Петко Боянин (1828 – 1889) | Никола Боянин | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Елена Петлешкова | Васил Петлешков (1845 – 1876) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
- ↑ а б в Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 115.
- ↑ Кантарджиев, Петър, Константин Жеков. Творци на българската архитектура. Т. 1 : Стари майстори след 18. век. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 126.
