Тръпко Василев
| Тръпко Василев | |
| български художник и галерист | |
 Паспортна снимка от личния фонд на Тръпко Василев в Централния държавен архив. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Тръпко Василев в Общомедия | |
Тръпко Василев Наков е български художник, декоратор, галерист и меценат, открил в 1910 година първата художествена галерия в София.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тръпко Василев е роден в 1876 година в костурското село Личища, което тогава е в Османската империя, днес Поликарпи, Гърция.[1] Баща му умира, когато Тръпко е около 10-годишен. Заминава за Цариград, където изкарва прехраната си като работник в дюкян за мляко. Един от постоянните клиенти, майстор Жалеви, забелязва много лошото отношение на собственика към момчето, обажда това в полицейския участък и получава разрешение да го вземе оттам и да го гледа като свой син. От майстора Тръпко се научава да боядисва и декорира. След три години заминава за Бургас по покана на свой приятел и постепенно си спечелва репутацията на майстор декоратор-бояджия. Работи също в Ямбол и Стара Загора.[3]
Тръпко Василев отива в София с желанието да кандидатства в Рисувалното училище (днес Художествената академия), но поради липсва на пари се налага да отложи това и да заработи отново като бояджия. Един от клиентите му се оказва Васил Радославов, който, възхитен от майсторството му, сам го насочва към Рисувалното училище и изпраща писмо на директора му Иван Мърквичка. Младежът е приет като извънреден ученик. Докато следва, той работи вечер като мияч на чинии.[3]
По време на обучението си в Държавното рисувално училище Тръпко Василев открива, че рисуването на пейзажи му доставя най-голямо удоволствие.[3] Там негови преподаватели са живописците Петко Клисуров и проф. Иван Ангелов.[1] В 1903 година завършва общия курс[2] (по други данни в 1906 година[1]). По време на третия курс обаче поради недостиг на средства се принуждава да прекъсне обучението си и да се заеме само с работа.[3]
В 1905 година създава собствено „Художествено бояджийско бюро“, намиращо се на улица „Цар Иван Шишман“ 30. Към 1947 година има четирима работници. Продължава да рисува след като открива бюрото, изобразявайки главно пейзажи.[3]
Организира първата си изложба в 1907 година. За целта наема помещение, използвано преди за склад, на приземния етаж на къщата на фабриканта Тодор Балабанов на ъгъла на улиците „Цар Освободител“ и „Раковски“, срещу Военния клуб (по-късно в него е известното Писателско кафене). За да го пригоди за изложбена зала, облепва големите прозорци витрини с обикновена амбалажна хартия, за да тушира външната светлина.[4][5] Изложбата има голям успех, повече от половината картини са откупени както от частни лица, така и от институции (Народния театър, Министерството на просветата и други).[5]
Тръпко Василев иска да открие художествена галерия, за да даде възможност на всички художници, които желаят да покажат творбите си. Взима под наем едно помещение на ъгъла на „Аксаков“ и „6-и септември“ и с много усилия и средства го прави годно за изложби. Галерията е открита на 28 ноември 1910 година с изложба на Николай Павлович, откриването е направено от министъра на просвещението Владимир Моллов, присъства и цар Фердинанд. Галерията става известна като Тръпковата галерия.[6]
За своето начинание пише в спомените си: „Извърших много работа. Бях взел художника Морозов да ми помага. Обаче галерията не ми носеше нищо. Работех бояджилъка, за да плащам наема. <...> За да направя салона годен за изложби, аз похарчих тогава осем хиляди тогавашни пари“. Състоянието на сградата било много лошо и Тръпко постоянно ремонтирал нещо по екстериора и интериора на галерията си.[5] Въпреки недоброто си материално положение той издържа галерията в продължение на много години и така допринася много за популяризирането на изобразителното изкуство в България.[7] Управлява я с голям професионализъм, грижи се и за популяризирането на изложбите. Прави всичко безкористно, без да очаква каквито и да било материални или други облаги.[5]
Сред известните творби на Тръпко Василев са платната му „Люто в гората“ и „В гората“, и двете рисувани през 1956 година, днес притежание на Националната художествена галерия.[1]
През 1957 година Василев е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен.[1]
Негов син е художникът Любен Тръпков.
Умира на 9 ноември 1970 година.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
- 1 2 Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 128.
- 1 2 3 4 5 Топалов, Виктор, и др. Бохемска София. Истории от жълтите павета. София, Orange Books, 2021. ISBN 978-619-171-110-9. с. 113 – 114.
- ↑ Петър Йоакимов, Любинка Стоилова. Изгубеният дух на София: автори – архитектура – атмосфера // Кафене „Европа“. Състав. Рая Заимова. София, Изд. Дамян Яков, 2007. ISBN 978-954-527-373-5. с. 222 – 223.
- 1 2 3 4 Топалов, Виктор, и др. Бохемска София. Истории от жълтите павета. София, Orange Books, 2021. ISBN 978-619-171-110-9. с. 114 – 115.
- ↑ Топалов, Виктор, и др. Бохемска София. Истории от жълтите павета. София, Orange Books, 2021. ISBN 978-619-171-110-9. с. 115 – 116.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006 г.
