Олищени
Appearance
Олищени (на гръцки: Μελισσότοπιώτες, Мелисотопиотес) са жителите на село Олища (Мелисотопос), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Олища[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fc/Georgios_Kirou_greek_revolutionary.jpg/250px-Georgios_Kirou_greek_revolutionary.jpg)
Ангелина Кузова Вълчева (р. 1924), деятелка на АФЖ в 1944 година, ятачка на ДАГ в Гражданската война 1947 – 1948 година, след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Югославия, а от 1958 година с мъжа си Аргир Вълчев се установява във Варна, авторка на спомени[1]
В[редактиране | редактиране на кода]
Васил Янков (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Четвърта битолска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[2]
Велика Христова Попова (р. 1921), ятачка на ЕЛАС (1943 – 1944), на ДАГ в Гражданската война (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, в 1952 година – в СССР, а от 1963 година със семейството си се установява във Варна, България, авторка на спомени[3]
Г[редактиране | редактиране на кода]
Георги Киров (Γεώργιος Κύρου, Георгиос Киру), гръцки андарт, агент от ІІІ ред, убит от четници на ВМОРО през февруари 1906 година[4][5]
Д[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Иванов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година[6]
Е[редактиране | редактиране на кода]
Елефтера Кузова Скеклиова (1928 – ?), членка на ЕПОН от 1943 година, на КПГ от 1950 година, ятачка на ЕЛАС и войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в СССР, в 1956 година се мести в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[7]
З[редактиране | редактиране на кода]
Зисо Василев (? – 14 август 1903), деец на ВМОРО, загинал в сражението при Дробоко по време на Илинденско-Преображенското въстание[8]
К[редактиране | редактиране на кода]
Костадин Николов (Константин Олицки, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен, освободен на 10 март 1914 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
П[редактиране | редактиране на кода]
Пандо п. Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[10]
С[редактиране | редактиране на кода]
Спиридон Попхристов (1887 – 1964), гръцки просветен деец
Спиро Кузов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Девета велешка дружина[11]
Т[редактиране | редактиране на кода]
Тома Алеков Скеклиов (1924 – ?), член на ЕПОН от 1942 година, на КПГ от 1946 година, ятак на ЕЛАС и войник на ДАГ (1946 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, в 1952 година се мести в СССР, в 1956 година – отново в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, където става член на БКП, оставя спомени[7]
Ф[редактиране | редактиране на кода]
Фана Аргирова Шопова (р. 1920), брат ѝ Панайот Аргиров Парнавела е арестуван и убит, войник на ДАГ (1947 – 1949) в дружина с командир Нули от Руля, в 1948 година е ранена и работи в болницата при Генералния щаб на ДАГ, в 1949 година емигрира в Полша, а в 1962 година със семейството си се установява във Варна, България, оставя спомени[12]
Фана Григорова Гошева (р. 1913), войник на ДАГ в Гражданската война 1948 – 1949 г., след разгрома на ДАГ, в 1949 година бяга в Полша, а от 1960 година със семейството си се установява във Варна, авторка на спомени[13]
поп Христо Попмихайлов (1857 – 1930), гръцки андарт, агент ІІІ ред[5]
Свързани с Олища[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Гулев (1927 – 2015), български писател, по баща произхождащ от Олища
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 86. Посетен на 31 август 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 821.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 356. Посетен на 4 септември 2015.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042300/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=173&show=1, посетен на 21 юни 2010
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 86. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 282.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 382. Посетен на 4 септември 2015.
- ↑ Биолчевъ, Ил. Коста Василевъ // Илюстрация Илиндень VIII (8 (78). Издание на Илинденската Организация, октомврий 1936. с. 14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 393.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 467. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 115. Посетен на 31 август 2015.
|