Димитър Гулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Гулев
български писател
Роден
Починал
28 август 2015 г. (87 г.)

Учил в Софийски университет

Димитър Ламбрев Гулев е български писател, известен с книгите си за деца и юноши.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 септември 1927 година в София, в семейство на бежанци от Костурско – баща му е от село Олища, а майка му – от село Черешница.[1] Завършва гимназия в родния си град и политическа икономия в Софийския университет „Климент Охридски“ в 1950 година.[2]

Работи във вестник „Септемврийче“ (1948 – 1955) и Българска кинематография (1959 – 1963). Заместник-директор е на издателство „Български писател“ (1963 – 1972) и заместник-главен редактор на вестник „Литературен фронт“ от 1973 година.[2]

Член е на Съюза на българските писатели.[2]

Умира на 28 август 2015 година в София.[3][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Връстници“ (разкази, 1956)
  • „Лодкарева щерка“ (разкази, 1958)
  • „След празника“ (повести, 1961)
  • „Ветроход с три мачти“ (разкази за юноши, 1964)
  • „Бели взривове“ (разкази, 1965)
  • „Виза за два дни“ (роман, 1965)
  • „Случка през лятото“ (повест, 1967)
  • „Тихата долина“ (разкази, 1967)
  • „Чудните нейни очи“ (новели, 1969)
  • „Парола „Фокси“ (роман за деца, 1970; 1984)
  • „Тайната команда“ (за деца, 1972)
  • „Конници край могилите“ (1973, 1981)
  • „Ти не си сам“ (за деца, 1974, 1982)
  • „Здравей и сбогом, Дон Кихот“ (за юноши, 1978, 1982)
  • „Голямата игра“ (за деца, 1979)
  • „Тъмни олтари“ (1981)
  • „Аз, Севаст Огнян“ (исторически роман, 1987)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шклифов, Благой. На кол вода пиехме : Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век. София, Издателство „Изток-Запад“, 2011. ISBN 978-954-321-961-2. с. 49, 70.
  2. а б в г Димитър Гулев в Литературен свят.
  3. „Напусна ни писателят Димитър Гулев“, сайт на СБП, 28 август 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония