Димитър Гулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Гулев
Роден 29 септември 1927 г.
Починал 28 август 2015 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр детска и юношеска литература

Димитър Ламбрев Гулев е български писател, известен с книгите си за деца и юноши.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 септември 1927 г. в София, в семейство на бежанци от Костурско (баща му е от с. Олища, а майка му - от с. Черешница)[1]. Завършва гимназия в родния си град и политическа икономия в Софийския универитет „Климент Охридски” (1950).[2]

Работи във в. „Септемврийче” (1948-1955), Българска кинематография (1959-1963), заместник-директор на издателство „Български писател” (1963-1972), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт” (от 1973).[2]

Член на Съюза на българските писатели.[2]

Умира на 28 август 2015 г. в София.[3][2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Връстници” (разкази, 1956)
  • „Лодкарева щерка” (разкази, 1958)
  • „След празника” (повести, 1961)
  • „Ветроход с три мачти” (разкази за юноши, 1964)
  • „Бели взривове” (разкази, 1965)
  • „Виза за два дни” (роман, 1965)
  • „Случка през лятото” (повест, 1967)
  • „Тихата долина” (разкази, 1967)
  • „Чудните нейни очи” (новели, 1969)
  • „Парола “Фокси”" (роман за деца, 1970; 1984)
  • „Тайната команда” (за деца, 1972)
  • „Конници край могилите” (1973, 1981)
  • „Ти не си сам” (за деца, 1974, 1982)
  • „Здравей и сбогом, Дон Кихот” (за юноши, 1978, 1982)
  • „Голямата игра” (за деца, 1979)
  • „Тъмни олтари” (1981)
  • „Аз, Севаст Огнян” (исторически роман, 1987)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Благой Шклифов. На кол вода пиехме. София, 2011, с. 49, 70
  2. а б в г Димитър Гулев в Литературен свят.
  3. „Напусна ни писателят Димитър Гулев“, сайт на СБП, 28 август 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония