Галищени
Галищени (на гръцки: Ομορφοκκλησιώτες, Оморфоклисиотес) са жителите на село Галища (Оморфоклисия), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Галища
[редактиране | редактиране на кода]А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
Андон Ляков, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война[1]- Атанас Кировски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година[1]
- Атанас Ляковски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната[1]
- Атанас Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война, емигрирал в Югославия[1]
Вангелия Десподова (р. 1941), северномакедонска филолжка- Ване Айновски, деец на Охрана[1]
- Васил Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[2]
- Васил Терзиев, член на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, след въстанието се оттегля в Гърция с Киряк Шкуртов и оттам емигрира в САЩ, установява се в Сейнт Луис, Мисури, където открива собствена сладкарница[3][4][5]
- Дамян Сидов (? - 1907), български просветен деец и революционер
- Динка Мишока (Мисоска), деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, преселил се в България по всяка вероятност в периода 1944 – 1945 година[1]
- Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[6]
- Илия Атанасов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина[7]
- Колю Галушниски (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов[8]
- Леонид Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов[9]
Мельо Янушев, гръцки андартски деец
- Пандо Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
- Пандо Термовски (1907 – 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС
- Паскал Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
- Паскал Терзиев, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година[1]
- Сидер Стерьов, български просветен деец, учител в Жужелци[10]
- Ставре Сиромахов, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет Георги Христов, доставял оръжие заедно със С. Щерев[11]
Стерьо Лаков (1856 – 1952), деец на ВМОРО
-
Трифун (Търпе) Аиноски, партизанин от ЕЛАС от 1942 до 1943 година, по-късно учител в Охрид - Търпе Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година[1]
- Щерьо Пасков (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[12]
- Христо (Ицо) Костов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната[1]
- Христо Кочов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната[1]
- Целе Теофейчинов, един от първите екзархисти в селото и деец на ВМОРО
Други
[редактиране | редактиране на кода]- Фотий Триадицки (р. 1956), български духовник, по произход от Галища
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 55.
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: Поглед отвътре. Т. 1. 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 577.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 671.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
| |||||||||||
