Софроний Пречистански
| Софроний | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1911 г.
|
| Религия | православие |
Софроний е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония, игумен на Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Архимандрит Софроний е роден около 1840 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Постриган е за монах от игумена на Кичевския манастир Козма Дебърски. През 1874 г. Козма е заточен и заместен от архимандрит Хаджи Симеон от село Лазарополе и Софроний напуска манастира и става свещеник в българската църква в Цариград „Свети Стефан“. След две години се връща в манастира.[1] В 1884 година става игумен на манастира и остава такъв до края на живота си в 1911 година. През неговото игуменство в 1888 година е построено новото модерно училище в манастира и финансовото му положение е укрепено, така че да може да издържа българските училища в Кичево.[2] Член е на Кичевската българска община.[3]
Архимандрит Софроний подпомага с пари и Вътрешната македоно-одринска революционна организация[4] и става член е на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и учителя Лука Джеров.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 12.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр.717
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 128.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 315.
- ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
