Иван Божинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Божинов
български издател
Ivan Bozhinov.jpg
Роден
1867 г.
Починал
1927 г. (60 г.)

Етносбългари
Семейство
ДецаНикола Божинов
Иван Божинов в Общомедия

Иван Кузманов Божинов е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Божинов е роден в 1867 година в град Дебър, тогава в Османската империя. След Руско-турската война се преселва в Свободното Княжество и се установява във Видин. Участва в Сръбско-българската война в 1885 година и е награден с орден „За храброст“. Заедно с книжаря хаджи Михаил Костенцев става пътен книжар и разпространява български книги, предимно издавани от Христо Г. Данов. Открива печатница и книжарница в Лом, която отваря клонове в Оряхово и Видин. Издава като първа книга „Злочеста Лиза“ на Николай Карамзин в 1884 година.[1]

Около 1886 година се мести в София и на улица „Солунска“ №30 открива печатница и книжарница „Светлеум“. В 1896 година отваря и клон на „Алабин“. Работи заедно със синовете си Никола (1901 – 1979) и Спас Божинови, които наследяват дейността му.[1]

Печат на печатница „Божинови“

В печатницата му са печатани вестниците „Глас македонски“ (1893 – 1898),[2]Вардар“ (1898),[3]Автономия“ (1898 – 1902),[4]Борба за свободата на Македония и Одринско“ (1899),[5]Дело“ (1901 – 1902)[6] и много други.

От 1892 до 1894 година е отговорен редактор на списанието на Младата македонска книжовна дружинаЛоза“, което се стреми към налагане на повече западнобългарски елементи в българския книжовен език.[7] Редактор-отговорник е на списанието за наука, литература и домакинство „Свят“ (1893 – 1905).[1][8] От 1905 до 1907 година редактира и издава вестник „Дебър“, орган на българската емиграция от Дебърско.[9]

Участва в дейността на Македонската организация. От 15 до 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия македонски конгрес от Бургаското,[10] а от 1 до 5 май 1899 година на Шестия македонски конгрес от Белоградчишкото македонско дружество.[11]

В 1897 година пише и публикува брошурата „Арменското клане в Цариград е пятно за 19 век“, посветена на Арменските кланета. Съставител е на „Българско календарче“ (1885 – 1902), „Календарче България“ (1894 – 1926), „Календарче Вардар“ (1894 – 1926), „Голям вечен календар за 400 г.“ (1912), на песпопойки и на сборници с народни приказки.[1]

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година и загубата на родната му Македония, пише и издава брошурата „Стремежите на руската дипломация“, 1914.[1]

След освобождението на родния му град през 1915 година от българската армия по време на Първата световна война Божинов става кмет на Дебър в 1916 - 1918 година.[12]

Кръсто П. Божинов, племенник на Иван Божинов и участник в революционното движение в Македония и Тракия

Племенникът му Кръстьо П. Божинов е участник в македоно-одринското революционно движение.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Българска книга. Енциклопедия, Pensoft, София, 2004, стр. 83. ISBN 954-642-210-Х
  2. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 212.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 160.
  4. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 54.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 101.
  6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 233.
  7. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 447.
  8. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 284.
  9. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 231.
  10. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107.
  11. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
  12. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 320.