Полихрон Нейчев

Полихрон Нейчев
	Полихрон Нейчев
български общественик
Роден	6 декември 1868 г. Лозенград, Османска империя
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История
	Полихрон Нейчев в Общомедия

Полихрон Н. Нейчев е български общественик, историк, учител, член на Върховния македонски комитет.

Биография

Полихрон Нейчев е роден в 1868 година в Лозенград, днес Къркларели, Турция. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София и работи като учител в Класическата гимназия от 1894 до 1899 година.^[1] На IV македонски конгрес през юли 1897 година е избран за резервен член на Върховния комитет.^[2] Нейчев е подпредседател и председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства в България. През юли 1898 година е делегат от варненското дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.^[3] В 1909 година дарява пари на читалището в родния си Лозенград.

Активен деец на Народната партия и от 1907 година издава нейния вестник „Мир“.^[4] Автор е на учебник „Българска история за средните училища“ (1899), който претърпява няколко издания.^[5] През 1912 – 1913 година е председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства.^[6] През Първата световна война деловодител в Тилово управление. За бойни отличия и заслуги през войната е награден с орден „Свети Александър“.^[7]

Бележки

↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 64.
↑ Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), в: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 80.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207.
↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.
↑ Дървинговъ, П. История на Македоно-одринското опълчевние. Т. II. Животътъ и действията на опълчението въ войната съ съюзницитѣ презъ 1913 г. София, Печатница „Новъ животъ“, 1925. с. 718.
↑ ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 478, л. 295 – 297

[Юбилейна_64-1] Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 64.

[2] Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 – 1899), в: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 80.

[3] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.

[4] Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 207.

[5] Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[6] Дървинговъ, П. История на Македоно-одринското опълчевние. Т. II. Животътъ и действията на опълчението въ войната съ съюзницитѣ презъ 1913 г. София, Печатница „Новъ животъ“, 1925. с. 718.

[7] ДВИА, ф. 1, оп. 5, а.е. 478, л. 295 – 297

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]