Ахатът е минерален агрегат, състоящ се предимно от кварц[1][2][3][4] и халцедон,[2][5][6] който съществува в различни цветове. Образува се в празнини от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe³+; тогава се наричат аметист). Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).
В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди, от органични вещества и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати.
↑ахат// Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език.Посетен на 12 март 2024.
12АХАТ//Българска енциклопедия „А-Я“. София,Българска академия на науките - „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“,1999.с. 77.Посетен на 17 февруари 2026.
↑Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. ахат// Речник на чуждите думи в българския език. София,Държавно издателство „Наука и изкуство“,1970.с. 95.
↑Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София,Издателство „Петър Берон“,1992.с. 38.
Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София,Просвета,1994.ISBN 954-01-0403-3.с. 14.
