Ахатът е разноцветен минерален агрегат на кварц.[1][2][3] Той е вид халцедон,[4][5] който съществува в различни цветове. Образува се в мехури от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe, Fe³+; тогава се наричат аметист). Това е само един вид от тази група минерали. Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).
В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди, от органични вещества и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати.
↑ахат // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
↑Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. ахат // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 95.
↑Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 38.
Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 5 април 2024.