Халцедон
Халцедон | |
---|---|
Идентификатори | |
CAS номер | 14639-89-5 |
ChEBI | 46728 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Халцедон в Общомедия |
Халцедонът е скрито-кристална (микрокристална) разновидност на силициевия диоксид (кварц), отложена от нискотемпературни разтвори. Този минерал има тригонална кристална структура, стъклен блясък и твърдост 7 по Моос. Името на халцедона идва от древногръцкия град Халкедон в Мала Азия, днешен Кадъкьой, Турция.
Съществуват множество разновидности на халцедона, които се различават по своя цвят и строеж. Много популярни полускъпоценни камъни са всъщност негови разновидности, като например ахат, оникс, карнеол, сардер, хризопраз и други. Цветът му може да е плътен или на ивици (ахат), ярък или по-блед, както и полупрозрачен до непрозрачен. Натечният халцедон се формира в кухини или пукнатини, като понякога образува изключително красиви и разнообразни форми (сталактити, сферолити и други). Хризопраз е ябълково до наситено зеленият халцедон, който се цени високо като ювелирен камък. При много образци обаче зеленият цвят постепенно избледнява, но може да се възвърне чрез нагряване.
Разновидности на халцедона[редактиране | редактиране на кода]
- Обикновен халцедон – безцветен, сив, синкав, полупрозрачен, просветляващ
- Ахат – минерален агрегат изграден основно от халцедон с ивичеста структура, различни включения и всевъзможни цветове от различните примеси
- Оникс – ахат с хоризонтални редуващи се черни и бели ивици
- Карнеол – просветляващ до полупрозрачен, червен, червеникаво-кафяв до оранжев халцедон
- Сардер – просветляващ до полупрозрачен, кафяв до жълтеникаво-кафяв халцедон
- Церахат – жълт до оранжев
- Хризопраз – луково до изумрудено зелен, оцветен от съединения на никела, една от най-скъпите разновидности на халцедона
- Мторолит – зелен, тъмнозелен, оцветен от съединения на хрома (синоним – хром халцедон)
- Дамсонит – виолетов халцедон
В Античността е използван за изработване на пръстени-печати, защото притежава способността да не залепва за горещия восък. Най-хубавите халцедони се добиват в Индия, като големи находища има също в Бразилия и Уругвай. В България се среща в Източните Родопи, Витоша и Шуменско.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
„Речник на скъпоценните камъни“, Тодор Тодоров, Просвета, 1994
„Тайните на скъпоценните камъни“, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, София, 1994
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
|