Амазонит
| Амазонит | |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Амазонит в Общомедия |
Амазонитът е синьо-зелен силикатен минерал.[1][2] Формулата му е Pb, KAlSi3O8 с примеси от натрий. Твърдостта му е 6-6,5 по скалата на Моос. Цветът на чертата е бял. Амазонитът е полупрозрачен до непрозрачен и решетъчната му система е триклинна. Името „ амазонит“ се отнася до разновидност на микроклина (който е вид фелдшпат). Дълги години минералозите са си блъскали главите, зощото не могли да разберат от къде се получава този така красив цвят. Предполагало се, че се дължи наличието на мед. През 1985г. било проведено задълбочено изследване. Резултатът бил, че цветът произлизал от садържаноето на олово в състава на този прекрасен минерал. Кристалите му се срещат в пегматити, в кухини и други подземни образувания, където могат да се развиват безпрепятствено.
Кръстен е на река Амазонка, откъдето са добивани зелени камъни, макар да е неясно дали са били амазонит.[3] От над 3 000 години се използва за правене на бижута, както свидетелстват археологически надохди от Древен Египет[4] и Месопотамия, но не се споменава в писмените източници. За първи път е описан като отделен минерал едва пред XVIII век.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 9.
- ↑ амазонит (amazonite) // mindat.org. Посетен на 12 септември 2025. (на английски)
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. амазонит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 61.
- ↑ Harrell and Osman 2007
- ↑ Mikhail Ostrooumov, Amazonite: Mineralogy, Crystal Chemistry, and Typomorphism (Elsevier, 2016), p. 1–12.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 363 – 364.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 331.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Бресковска, Веселина, Костов, Иван. Списък на минералните имена, публикувани за минерали от България // Списание на българското геологическо дружество 38 (2). 1977. с. 183.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 112.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 410.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- амазонит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
