Културно наследство
Културно наследство (също и културно-историческо наследство) е културологичен и правен термин, обозначаващ съвкупността от културни ценности на дадена общност.
Правно определение в България[редактиране | редактиране на кода]
Според Закона за културното наследство от 2009 г. културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.
Културно наследство са:
- наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
- исторически обекти и комплекси;
- архитектурни обекти и комплекси;
- етнографски обекти и комплекси;
- образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
- природни ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
- индустриално наследство;
- произведения на изящни и приложни изкуства;
- народни занаяти;
- документално наследство;
- аудио-визуално наследство;
- устна традиция и език;
- книжовни и литературни ценности;
- обичаи, обреди, празненства, ритуали и вярвания;
- музика, песни и танци;
- народна медицина;
- кулинарни и еноложки традиции;
- народни игри и спортове.
- защо трябва да опазваме културното и историческо наследство
Закрила[редактиране | редактиране на кода]
Опазването на културното наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация, документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация. Закрилата на културното наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на обществото.
Културното наследство е обект на регулация и защита на национално и международно ниво. Основните регулаторни актове са:
- Закон за културното наследство на Р България от 2009 г.
- Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 (т.нар. Хагска конвенция)[1]
- Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета в Париж на 14 ноември 1970 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Закон за културното наследство от 2009 г.
- Конвенция за защита на културните ценности в случай на военни конфликти от 1954 г.
- Конвенция за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- UNESCO World Heritage Centre
- International Council of Museums
- International Centre for the Study of the Preservation and Restoration of Cultural Property
- International Institute for Conservation of Historic and Artistic Works
- EPOCH – European Research Network on Excellence in Processing Open Cultural Heritage
- Cultural heritage search engine
|
