Културна ценност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Културна ценност (също така културно-историческа ценност) е термин в българското законодателство, обозначаващ:

  • нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност;
  • нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания;
  • фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законоустановения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.

Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.

Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.

Въвеждане[редактиране | редактиране на кода]

Терминът „културна ценност“ е въведен в правно обращение с влизането в сила на Закона за културното наследство през април 2009 г. Той заменя дотогава използвания термин „паметник на културата“, въпреки че дефинициите не се припокриват. Понятието „културна ценност“ е доста по-обширно от „паметник на културата“ (последният, напр., не включва масов материал).

От друга страна „културна ценност“ е пряка заемка от международно използвания английски термин cultural property,

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Културните ценности се делят на материални и нематериални. Материалните от своя страна се делят на движими и недвижими.

Движими културни ценности[редактиране | редактиране на кода]

Движими културни ценности са всички материални културни ценности, включително и под вода, които не са закрепени трайно към земята и чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им.

Класификацията на движимите културни ценности се извършва въз основа на:

  1. археологически: движими вещи, открити в земята, на повърхността ѝ или под водата и свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията;
  2. етнографски: движими вещи, които са свидетелства за начина на живот и работа, традициите, обичаите, обредите, вярванията и занаятите и дават възможност да се проучат етническите характеристики и промените в материалната и нематериалната култура;
  3. исторически: движими вещи, свързани с исторически събития и с живота и дейността на изтъкнати личности;
  4. художествени: произведения на изобразителните изкуства във всичките им техники и разновидности, включително образци на филателията;
  5. природни: образци от флората, фауната, палеонтоложки и минерални образувания;
  6. технически: произведения на техническата култура;
  7. архивни: документи с културно и научно значение, независимо от времето, мястото, носителя и техниката на създаването им;
  8. книжовни: ръкописни културни ценности до края на 18 век, старопечатни редки и ценни издания, които притежават научна, културна, полиграфическа или библиографска стойност;
  9. литературни: документални и веществени културни ценности, свързани с цялостната история на литературата.

Национално богатство е движима културна ценност с изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните критерии:

  1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда;
  2. да е с доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност;
  3. да е свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на обществото

Недвижими културни ценности[редактиране | редактиране на кода]

Недвижимите културни ценности са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.

Класификацията на недвижимите културни ценности се извършва въз основа на:

  • принадлежността им към определен исторически период – праисторически, антични, средновековни, възрожденски, от ново и най-ново време;
  • научната и културната област, към която се отнасят:
  1. археологически: материални следи за човешка дейност, неделими от средата, в която са създадени, които се идентифицират чрез археологически изследвания;
  2. исторически: сгради, съоръжения, други структури и паметни места, свързани със забележителни исторически събития и личности;
  3. архитектурно-строителни: сгради, съоръжения, конструкции, части или съчетания от тях, които имат историческа, естетическа, техническа, културно- и производствено-техническа, пространствена и функционална стойност;
  4. художествени: произведения на изящните и приложните изкуства – неразделни елементи от пространствената среда, в която или за която са създадени;
  5. урбанистични: обособими части от селищна територия и селищни образувания, чиито елементи са пространствено свързани и могат да се разграничат топографски;
  6. културен ландшафт: съвкупността от пространствено обособени устойчиви културни напластявания, резултат от взаимодействие на човека и природната среда, характеризиращи културната идентичност на дадена територия;
  7. парково и градинско изкуство: исторически паркове и градини от значение за развитието на паркоустройственото изкуство и наука;
  8. етнографски: материални свидетелства за бит, занаяти, умения, обичаи и вярвания, които са свързани с пространствената среда;
  9. културен маршрут: съвкупност от историческо трасе на традиционен път с включените към него обекти на недвижимото културно наследство и ландшафти.
  • пространствената им структура и териториален обхват:
  1. единични;
  2. групови:

а) ансамбъл – териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда;

б) комплекс – разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално свързани;

в) историческо селище – урбанизирана структура, наситена с културно-исторически ценности от една или няколко епохи;

г) историческа зона – обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория, наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи;

д) археологически резерват – обособена територия или част от акватория, наситена с издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически културни ценности, включително археологически нива и/или културни напластявания, разкрити при строителни дейности.

  • степента на застрашеност:
  1. културни ценности в риск – за които съществува потенциална заплаха от нанасяне на щети или унищожаване поради разположение в земетръсни зони, зони на мащабни строителни проекти, в близост до територии с голям риск от наводнения или прогресиращи промени от геологически, климатични и други природни фактори; опасност от избухване на въоръжен конфликт и терористични нападения;
  2. застрашени културни ценности – за които съществува реална опасност от нанасяне на щети, вандализъм, унищожаване или от сериозно нарушаване на тяхната цялост поради бърз разпад на оригиналната им субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата; бързо влошаване на състоянието на околната среда; видима загуба на автентичния стил.

Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:

  1. световно значение – вписаните в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО;
  2. национално значение – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната;
  3. местно значение – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
  4. ансамблово значение – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
  5. за сведение – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнасят.

Нематериални културни ценности[редактиране | редактиране на кода]

Нематериалните културни ценности са тези, свързани с:

  1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;
  2. художествено-изпълнителско изкуство;
  3. социални обичаи, обреди и празненства;
  4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;
  5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Закон за културното наследство от 2009 г.
  • Закон за паметниците на културата и музеите от 1969 г.