Дротик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дротик е метателно оръжие представлящо късо и леко копие или тежка стрела [1] с дължина около 1.2-1.5 метра като от копие или стрела и лък го отличава употребата с една ръка. Има древна история като ловно и бойно оръжие и е предшественик на всички подобни метателни оръжия с остър връх. Като термин се употребява за стрелички за дартс или тежки стрели за аркобалиста.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дротика се е появил през мезолита, когато първобитните хора започнали да прикрепват острие от камък или кост към дървен прът. Каменни листовидни остриета изработени чрез отлюспване (англ.flint knapping)са най-честите археологически находки. Изобретен е атлатъла представляващ лост който подобрява точността, силата и далекобойността на хвърлянето, нещо особено важно за ловците в открита местност. Появилият се лък въпреки че има предимства никога не изместил напълно дротика в лова и боя, стрелите му са по-леки и нанасят по-малко поражения. В по-късни времена дротици употребявали варварите а по-напредналите народи лъкове и стрели които са по-сложни технологично за изработка. Римските леки и тежки пилуми са дротици. Тактиката на употреба обикновено включва назъбено острие като целта е при лов плячката да бъде затруднена да избяга а при бой вражеския щит да остане със забития в него пилум което затруднява силно употребата му. Предимствата на дротика пред по-тежкото и дълго копие включва носенето на няколко броя. Дротици са се употребявали във всички цивилизации от древността през Египетската цивилизация до Римската империя, от леката пехота на Древна Гърция, Македония и Рим до кавалерията, от Европа до Америките. Освен за спортни цели атлатълът (копиехвъргачка) днес се използва единствено от австралийските аборигени, които го наричат вумера. Наименованието атлатъл идва от езика нахуатъл, който е говорен от народа Нахуа.