Война между Аси и Вани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Один пръв хвърля копието си по войската на Ваните

Война между Аси и Вани е война, водена между двете групи богове в скандинавската митология Аси и Вани. Това е първата война след създаването на света от боговете[1].

Причина за избухването ѝ става изпращането от ваните на магьосницата Гулвейг („Силата на златото“) при асите. Нейните магии вселяват раздори между тях и те убиват Гулвейг с копия, три пъти я изгарят, но тя отново се възражда. Тогава асите решават да поведат война с ваните. Войната започва Один, който първи хвърля копието си по войската на ваните[2]. Ваните отблъскват асите и ги обсаждат в Асгард. В крайна сметка войната завършва с мир и размяната на заложници като гаранти за спазването на мира. От страна на ваните при асите отиват Ньорд и децата му Фрейр и Фрея, а от асите отиват при ваните Хьонир и Мимир. Впоследствие ваните са асимилирани от асите.

Тази война е първата разпра, която ознаменува края на Златния век (времето на мир и благоденствие) и поставя началото на събитията, които според пророчествата в скандинавската митология ще доведат до Рагнарьок.

Подобни митове за война между боговете има в древноиндийската митология (войната на девите (боговете) с асурите) и в древногръцката митология (Титаномахия).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Митът за войната между асите и ваните е етиологичен (обяснителен) мит, обясняващ причината за възникването на войните.
  2. Според древния викингски обичай, вождът трябва да хвърли първи копието си по противника, посвещавайки го по този начин на бога на войната. Митът обяснява и този обичай. Прорицания на Вьолвата (на руски)

Външни препратки[редактиране | edit source]