Йотуни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Йотуните (на нордически jötunn или jotun, в мн. ч. jötnar, превод „ненаситни“) са великани в скандинавската митология, обитаващи Йотунхайм и Утгард — най-крайните северни и източни райони на Земята. Според митовете те са наследници на потомците на ледения великан Имир и ги наричат още хримтурси, появили се в света още преди боговете и хората. Йотуните са врагове на боговете аси; ламтят за жените им и чудесните им предмети. Основен техен противник е бог Тор, защитаващ от тях Асгард и човешкия свят Мидгард.

Някои от йотуните са известни с голямата си мъдрост или магически умения. Такива са Бьолторн, дядо на Один, който предава на внука си магическите руни; Вафтруднир, състезавал се с Один по мъдрост; великанът-строител (с неизвестно име) на Асгард[1]; Скрюмир и др. Великан-йотун е вероятно и Мимир, пазителят на извора на мъдростта, намиращ се под ясена Игдрасил.

Въпреки враждебността си едни към други, между асите и йотуните има любовни връзки и бракове. От връзката на Локи (самият той е роден от йотуни) с великанката Ангрбода се раждат Хел, Йормунганд и Фенрир. Великанката Скади, дъщеря на Тяци е съпруга на бог Ньорд, а бог Фрейр се сватосва за Герд, дъщеря на Гимир, Тор има връзка с Ярнсакса, от която се ражда Магни и др.

В по-късната скандинавска традиция йотуните са известни като тролове.

Йотуни, споменати в митовете[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. вж. Слейпнир.