Ерманарих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерманарих
Hermanaricus
крал на остготите
Gizur and the Huns.jpg
Роден
Починал

Религия Езичество
Семейство
Род Амали (династия)
Баща Ахиулф
Деца Хунимунд (остготи)
Оцветеното в оранжево е т.нар. Черняховска култура или царството на Ерманарих от 4 век

Ерманарих (на немски: Ermanarich, Ermanarico, Ermenrîch, готски: Aírmanareiks, на латински: Ermanaricus, Ermenricus, Hermanaricus) е първият исторически крал на остготите от рода на Амалите и последен крал на германо-гревтунгите, от 350 до 376 година. [1]

Син е на остготския крал Ахиулф. Женен е за Сунилда (също Шванхилда) († 375). Баща е на Хунимунд.

Основател е на голямо царство в Южна Украйна. Вероятно при нападение на хуните и аланите се самоубива през 376 г.[2]

Делата и смъртта му са централен елемент на северните саги. Още през 6 век Йорданес споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от Старата Еда (13 век). През 16 век е намерена т. нар. „Песен за смъртта на Ерменрих“; на немски: Lied von Ermenrichs Tod, в която се разказва как Дитрих фон Берн побеждава и убива легендарния остготски крал. Едва след смъртта на Ерманарих хуните успяват да подчинят готите.

Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна Русия на Черно море до Балтийско море и от Дон до Днестър.

След неговата смърт част от гревтунгите се обединява около наследника му Витимир, който не е от Амалите. Той бяга в посока запад, където е убит в битка против аланите и хуните.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]