Теодорих Страбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теодорих.

Теодорих Страбон (на немски: Theoderich „Strabo“-„der Schieler“; на латински: Theodoricus, Theodericus, Theoderic Strabo; † 481) е военноначалник magister militum от остготски произход.

Син е на Триарий. Той има двама братя и сестра, която е съпруга на алана Аспар .

Женен е за Зигилда, сестра на Аспар и двамата имат син Рекитах.[1]

Теодорих Страбон, както и Теодорих Велики, произхожда от династията на Амалите, но от друга линия. Теодорих Велики е от мизийските остготи, а Теодорих Страбон е от тракийските остготи, които се заселват в източно римските територии и вземат римска служба.

Теодорих Страбон служи при баща си, който е командир на отряд от готски наемници в Константинопол. Той изисква след смъртта на Аспар неговия пост magister militum.

Едновременно с това е провъзгласен от живеещите в Тракия като федерати остготи, привърженици на Аспар, за крал (rex). След предприетите военни действия на Теодорих император Лъв I след кратко колебание се съгласява.

Теодорих е през 471 г. тракийски военноначалник magister militum, a през 473 – 474, 475 – 476 и 478 – 479 г. e най-главен военен ръководител magister militum praesentalis на Източната римска империя.[2]

Опитва се да изключи роднината си Теодорих (по-късно наречен Теодорих Велики) като политически фактор. Докато Теодорих Страбон е на водеща позиция в Константинопол, опитите на другият Теодорих за влияние остават без успех.

През 478 г. Теодорих Страбон се съюзява с Теодорих Велики и предприема поход срещу Далмация, Македония и Тракия. Страбон обаче отива отново при византийците. Покрай тези събития Йоан Антиохийски пише:

Съюзът на двамата Теодориховци отново безпокоял ромейската държава, тъй като те опустошавали тракийските градове, така че Зенон бил принуден първо да призове така наречените българи към съюз.[3]

Прието е това сведение да се счита за първото споменаване на българи в хрониките.

Теодорих Страбон умира през 481 г. при злополука с кон при Stabulum Diomedis, близо до Филипи или Филипопол (днес Пловдив) в Тракия.

След неговата смърт влиянието на остготите, което не е вече така доминиращо, както по времето на Аспар, се измества от исаврите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John B. Bury: History of the Later Roman Empire. From the death of Theodosius I. to the death of Justinian. Band 1. Unabridged and unaltered republication of the 1st edition. Dover, New York NY 1958, S. 412. в archive.org
  • Peter J. Heather: Goths and Romans. 332 – 489. Clarendon Press, Oxford 1991, ISBN 0-19-820234-2.
  • Хервиг Волфрам: Die Goten. Von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts. Entwurf einer historischen Ethnographie. Beck, München 2001, ISBN 3-406-33733-3.
  • Хервиг Волфрам: Theoderich Strabo. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 30: Stil – Tissø. 2. de Gruyter, Berlin u. a. 2005, ISBN 3-11-018385-4, S. 419.
  • J.R. Martindale, The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1980, pp. 1073 – 74, ISBN 0-521-20159-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Волфрам 1990:32
  2. Martindale.
  3. Καὶ ἡ τῶν Θευδερίχων συζυγία αὖθις τἀ Ῥωμαίον ἐτάραττε, ϰαὶ τὰς περὶ τὴν Θράϰην πόλεις εξεπόρθει, ὡς ἀναγκασθῆναι τον Ζήνωνα τότε πρῶτον τοὺς ϰαλουμένους Βουλγάρους εἰς συμμαχίαν προτρέψασθαι.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]