Якоб Грим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Якоб Грим
Jacob Ludwig Karl Grimm
Роден4 януари 1785 г.
Починал20 септември 1863 г. (78 г.)
Професияписател германист
Националност Германия
Жанрприказки
ПодписSignatur Jacob Grimm.PNG
Уебсайт
Якоб Грим в Общомедия

Якоб Лудвиг Карл Грим (на немски: Jacob Ludwig Karl Grimm) е германист, който заедно с брат си Вилхелм публикува сбирки с немски приказки през ХІХ век (виж Братя Грим).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Якоб Грим е роден в Ханау, близо до Франкфурт на Майн, завършва гимназията Фридрихгимназиум в Касел и преподава в Марбургския университет.

През 1819 г. Якоб Грим издава първия том на „Немската граматика“.

През 1837 г. крал Ернест Аугустус I Хановерски го уволнява, заедно с още 6 професори, от университета в Гьотинген поради протест срещу новата конституция.

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

Приказките на братя Грим са известни в целия свят. Те са превеждани многократно и на български език. Якоб /1785-1863/ и Вилхелм /1786-1859/ Грим са немски учени, които живеят във време, когато Германия е разпокъсана на много малки държавици. Те се занимавали с историята на немския език и изучавали немската литература. Най-значителното им научно и творческо дело са събраните от всички краища на страната приказки, които те преразказвали и публикували в сборниците „Детски и семейни приказки“ и „Немски предания“. Тяхната цел била да покажат, че жителите на всички малки държавици в голямата Германия принадлежат към един народ. И наистина героите в тези народни творби са крале и принцове, селяни и занаятчии, рибари и мелничари, животни и растения, които битуват във фолклора на всички области в страната. Приказките на Братя Грим възпитават в трудолюбие, честност, доброта. В тях винаги побеждават доброто и разумът. Надеждата, че бъдещето ще донесе радост и щастие осмисля живота на героите, прави ги устойчиви в борбата със злото, глупостта, мързела, страхливостта.

Немски речник[редактиране | редактиране на кода]

Братята Грим започват съставянето на най-големия речник на немския език — Deutsches Wörterbuch (DWB). След смъртта на Вилхелм Грим (когато речникът е до буквата D) Якоб работи върху разширяването на речника, като при своята смърт е подготвял статия. Речникът е издаден едва през 1960 г. в пълния му състав от 33 тома.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Über den altdeutschen Meistergesang (Göttingen, 1811)
  • Kinder- und Hausmärchen (Berlin, 1812–1815)
  • Das Lied von Hildebrand und des Weissenbrunner Gebet (Kassel, 1812)
  • Altdeutsche Wälder (Kassel, Frankfurt, 1813–1816, 3 тома)
  • Der arme Heinrich von Hartmann von der Aue (Berlin, 1815)
  • Irmenstrasse und Irmensäule (Vienna, 1815)
  • Die Lieder der alten Edda (Berlin, 1815)
  • Silva de romances viejos (Vienna, 1815)
  • Deutsche Sagen (Berlin, 1816–1818, 2nd ed., Berlin, 1865–1866)
  • Deutsche Grammatik (Göttingen, 1819, 2nd ed., Göttingen, 1822–1840) (преиздадена през 1870 г. от Вилхелм Шерер, Berlin)
  • Wuk Stephanowitsch' Kleine Serbische Grammatik, verdeutscht mit einer Vorrede (Leipzig and Berlin, 1824)
  • Zur Recension der deutschen Grammatik (Kassel, 1826)
  • Irische Elfenmärchen, aus dem Englischen (Leipzig, 1826)
  • Deutsche Rechtsaltertumer (Göttingen, 1828, 2 изд., 1854)
  • Hymnorum veteris ecclesiae XXVI. interpretatio theodisca (Göttingen, 1830)
  • Reinhart Fuchs (Berlin, 1834)
  • Deutsche Mythologie (Göttingen, 1835, 3rd ed., 1854, 2 тома)
  • Taciti Germania edidit (Göttingen, 1835)
  • Über meine Entlassung (Basel, 1838)
  • (в съавторство с Шмелер) Lateinische Gedichte des X. und XI. Jahrhunderts (Göttingen, 1838)
  • Sendschreiben an Karl Lachmann über Reinhart Fuchs (Berlin, 1840)
  • Weistümer, Th. i. (Göttingen, 1840)
  • Andreas und Elene (Kassel, 1840)
  • Frau Aventure (Berlin, 1842)
  • Geschichte der deutschen Sprache (Leipzig, 1848, 3rd ed., 1868, 2 тома)
  • Des Wort des Besitzes (Berlin, 1850)
  • Deutsches Wörterbuch, Bd. i. (Leipzig, 1854)
  • Rede auf Wilhelm Grimm und Rede über das Alter (Berlin, 1868, 3rd ad., 1865)
  • Kleinere Schriften (F. Dümmler, Berlin, 1864–1884, 7 тома).
    • том 1: Reden und Abhandlungen (1864, 2 изд. 1879)
    • том 2: Abhandlungen zur Mythologie und Sittenkunde (1865)
    • том 3: Abhandlungen zur Litteratur und Grammatik (1866)
    • том 4: Recensionen und vermischte Aufsätze част I (1869)
    • том 5: Recensionen und vermischte Aufsätze част II (1871)
    • том 6: Recensionen und vermischte Aufsätze част III
    • том 7: Recensionen und vermischte Aufsätze част IV (1884)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Spiegel, кн. 7 (12.02.2007), стр. 58.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]