Направо към съдържанието

Плоча на Мостич

Плоча на Мостич
Надписът на надгробната му плоча. Ограденото в червено означава „цар“.Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014
Надписът на надгробната му плоча. Ограденото в червено означава „цар“.[2]
Местоположение
43.167° с. ш. 26.817° и. д.
Плоча на Мостич
Местоположение в България
Страна България
областШумен
градПреслав
Археология
Видстела
ПериодIX – X век
ЕпохаСредновековие


Надгробната плоча на Мостич с надпис на старобългарски език покрива гроба на прабългарина Мостич (IX – X век) – висш държавник и военачалник в Първата българска държава.

Сведенията за чъргубиля Мостич идват от епитафа върху надгробната му плоча. Неговият гроб е открит от археолога проф. Станчо Ваклинов при разкопки в наричаната днес на него Църква на Мостич в местността Селище във Велики Преслав на 27 ноември 1952 г.

Това е първото споменаване в епиграфски паметник на владетелската титла цар.

Това е първото изписване на кирилица на старобългарски език на висшата титла от Първата българска държава – ичиргу боила.[3]

Копие на плочата на Мостич в Терминал 2 на Летище София
Надгробната плоча на Мостич

Надписът гласи:

Оригинал на старобългарски
Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгѹбыліа бывыи прі Сѵмєонѣ цр҃и и прі Пєтрѣ цр҃и ос(м)иѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгѹбыльство і вьсє імѣниѥ быстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ.[4]
Превод на новобългарски
Тук почива Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години, оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и така свърши своя живот.
  1. Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014
  2. Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014
  3. Moravcsik, Gyula. Byzantinoturcica. Т. II. Leiden, 1983. с. 133.
  4. Ст. Станчев, В. Иванова, М. Балан, П. Боев. Надписът на чърrубиля Мостич. София, БАН, 1955. с. 8.