Божидар Прокич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Божидар Прокич
Божидар Прокић
сръбски историк
Роден
Починал
6 май 1922 г. (62 г.)

Образование Белградски университет
Научна дейност
Област История
Образование Белградски университет

Божидар Прокич (на сръбски: Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Прокич е роден в семейство на свещеник. Бил е ученик в гимназията в Крагуевац. През 1878 година постъпва във Филолого-историческия факултет на Белградския университет. След завършване на висшето си образование (през 1885 г.) заминава за Париж, където слуша лекции по история в Сорбоната. През 1889 година е назначен за учител, а от 1892 до 1905 г. преподава в Катедрата по сревновековна история в Белградския университет.[1] През 1905 година, недоволен от мястото, което получава при създаването на Катедрата по византология, напуска университета и заминава за Мюнхен, където посещава лекции по история и защитава (на 9 март 1906 г.) докторска дисертация към Лудвиг-Максимилиан-университет на тема „Die Zusätze in der Handrschrift des Johannes Skylitzes“ („Добавките в ръкописа на Йоханес Скилица“)[2]. От 1911 г. е директор на Държавния архив на Сърбия.[1]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Един от често цитираните трудове на Прокич е неговата докторска дисертация от 1906 година. В нея той за пръв път публикува и дискутира разликите между виенския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица (съставен от деволския епископ Михаил)[3] и други известни нейни преписи. Виенския ръкопис съдържа 66 допълнения, много от които свързани с времето на Самуил. От тях се добиват ценни сведения като например на коя дата е починал цар Самуил,[4] името на Самуиловата щерка Мирослава,[5] имената на синовете на Иван Владислав Алисиан и Арон,[6] както и че неговата дъщеря Екатерина е жената на Исак I Комнин.[7] Допълненията на деволския епископ потвърждават също така, че бащата на Самуил се е казвал Никола.[8]

Обект на дискусии сред историците стават по-късно разбиранията на Прокич за Самуиловата държава.[9][10] Някои от тях гласят:

  • Самуиловата държава е била наричана България противно на етническия си характер.[11] Нейната столица се е намирала в района на Охрид и Преспа и затова би било по-правилно тя да се нарича Македонско царство.[12]
  • Болярството в България се е състояло от наследници на славянски князе и чисти българи с неславянски и нехристиянски имена.[13]
  • След като Цимиский превзел източна България през 971 г. в западната част на Балканския полуостров останали да съществуват македонски и сръбски княжества.[14]
  • Славянските князе на Балканите имали традиция да управляват задружно.[15][16] Тази традиция изчезнала при славяните в източната част на Балканския полуостров попаднали под властта на деспотична монархия, но се е запазила при македонско-сръбските племена.[16] В Македония колективно управление съществувало и през X век.[15][16] Четиривластието на Давид, Моисей, Арон и Самуил било проява на този държавно-правен принцип.[16]
  • След VII век славяните между Стара планина и Дунава се смесили с българите – народ варварски и от друга раса.[17] Западните славянски племена в Тесалия, Македония и из сръбските земи пък били под влияние на най-културната тогава европейска държава Византия и започнали да губят етническите си различия, да се сближават помежду си и да се отдалечават от своите по-малко културни съплеменици.[17] Западните славяни – македонци и сърби – имали общи народни обичаи.[18][19]
  • Сред славяните живеещи между Стара планина и Дунава се стигнало поради смесването им с необразована човешка раса, не само до културни, но и до етнически промени.[19] Тези славяни започнали да носят шалвари и да си бръснат главите.[19] Така западните и източните славяни започнали да се отчуждават.[19]
  • Западните славянски племена хем не изгубили нищо от своята, хем се приобщили към византийската култура и най-вече към християнството.[19][20] Българите пък макар и славянизирани имали чудновати и варварски обичаи.[20] Цивилизованите гърци считали българите дори за отвратителни, което личало от едно описание на Лиутпранд от 968.[20] Тези полухристиянизирани българи нямало как да се харесват на македонските славяни, на които християнството им е било много близко.[20]
  • Използваното понятие Българско царство е бил политически етикет, подобен на етикета Римска империя и не отговарящ на етническия състав на Македонското царство.[21] Самуил сключил с Роман сделка: Роман получил правото да управлява Скопие, в замяна подарил царската си титлата на Самуил.[22] Самуил превзел Преслав по примера на Отон I, който държал Рим под контрол за да има право да се нарича кайзер на Свещената Римска империя.[22]
  • В Българското царство доминиращия етнически елемент е бил българския, а в Македонското царство – сръбския.[23] Населението на Македонското царство е включвало българи само в периода 986 – 1000, а през останалите 28 години то се е състояло само от македонско-сръбски и други западни славянски племена.[24] Македонското царство, вместо да бъде наричано Словения или Сърбия било наричано България.[25]

В духа на тези си разбирания Прокич загражда понякога думите български, българи или България в кавички и пояснява историческите източници.[26] Този историографически маниер е възприет и от някои автори в Република Македония.[27]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пириватрић, Срђан. Самуилова држава. Обим и карактер, Београд, 1997 (в превод на бълг.: Приватрич С., Самуиловата държава, 2000, ISBN 954-540-024-8)
  • Прокић Б., Почетак Самуилове владе, Глас Српске кралјевске Академије, LXIV, 1901
  • Prokic B., Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes (codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV.) – Ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten westbulgarischen Reiches, Druck von H. Kutzner, Frauenstr. 20, München, 1906
  • Прокић Б., Постанак једне словенске царевине у Маћедонију, Глас Српске кралјевске Академије, LXXVI, 1908
  • Прокић Б., Јован Скилица као извор за историју маћедонске словенске државе, Глас Српске кралјевске Академије, LXXXIV, 1910
  • Йончев Л., Някои въпроси във връзка със Самуиловата държава, Исторически преглед, 1965, Книжка 1

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Enciklopedija Jugoslavije, Izdanije i naklda Jugoslavenskog leksikografskog zavoda, Zagreb, MCMLXV, том 6, стр. 624
  2. Енциклопедија српске историографије, Београд 1997, с. 598
  3. Пириватрич, 2000, стр. 23
  4. Prokic, 1906, стр. 43
  5. Prokic, 1906, стр. 41
  6. Prokic, 1906, стр. 47
  7. Prokic, 1906, стр. 50
  8. Prokic, 1906, стр. 38
  9. Йончев, 1965, стр. 30
  10. Пириватрич, 2000, стр. 240 – 241
  11. Prokic, 1906, стр. 7
  12. Прокић, 1908, стр. 282
  13. Прокић, 1908, стр. 231 – 232
  14. Прокић, 1908, стр. 247 – 248
  15. а б Прокић, 1901, стр. 135
  16. а б в г Прокић, 1908, стр. 271
  17. а б Прокић, 1908, стр. 228
  18. Прокић, 1908, стр. 229
  19. а б в г д Прокић, 1908, стр. 292 – 293
  20. а б в г Прокић, 1908, стр. 233 – 234
  21. Прокић, 1908, стр. 290
  22. а б Прокић, 1908, стр. 281 – 282
  23. Прокић, 1908, стр. 291
  24. Прокић, 1908, стр. 293
  25. Прокић, 1908, стр. 297
  26. Например: …и го прокламирали за „български“ (т.е. македонско-славянски) цар… (Прокић, 1910, стр. 66)
  27. Например: …Под „Бугарите“ тука се подразбираат Македонците… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 98); …Под „Бугарија“ се подразбира Македонија… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 106); …Под „бугарските првенци“ тука секако се подразбираат македонски првенци… Явно след тази своя дизертация Прокич получава отклонения с главния си мозък и започва да публикува смехотворки (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 107)
     Портал „Македония“         Портал „Македония