Самуил I Ханджери
Самуил I Ханджери | |
вселенски патриарх | |
Роден |
1700 г.
|
---|---|
Починал | |
Религия | православие |
Учил във | Велика народна школа |
Самуил I Ханджери в Общомедия |
Самуил I Ханджери е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград на два пъти: от 24 май 1763 до 5 ноември 1768 година[1] (стар стил) и отново от 17 ноември 1773 до 24 декември 1775 година.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е като Скарлатос Хандзерис (Σκαρλάτος Χαντζερής). Учи във Великата народна школа. В 1731 година е избран за деркоски митрополит и на 24 май 1763 година за вселенски патриарх. През 1767 година издейства султанско ирадие, с което се унищожава Охридската архиепископия, а епархиите ѝ се присъединяват към Цариградската патриаршия.[1] Ирадието освен това забранявало приемането на каквито и да е протести срещу това решение, с което Патриаршията препятствала възможна съпротива от страна на охридското паство.[1] Патриаршията унищожава и самата охридската епархия, като подчинява Охрид на драчкия митрополит. Така градът е лишен дори от епископската катедра, която придобива още в ранните векове на християнството. Според българския историк и специалист по историята на Охридската архиепископия Иван Снегаров това е направено с цел да не остане и помен от Архиепископията.[1]
Самуил Ханджери ликвидира предходно през 1766 г. и възстановената Печка патриаршия през 1557 г., като по това време велик везир е Мухсинзаде Мехмед паша.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия. Том 2: От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394 – 1767). София, Печатница на П. Глушковъ, 1932.
- ↑ Шмеман, Александър. „Историческият път на Православието“. Омофор, 2009. ISBN 9789549700824.
? | → | деркоски митрополит (1731 – 24 май 1763) |
→ | ? |
Йоаникий III | → | вселенски патриарх (24 май 1763 – 5 ноември 1768) |
→ | Мелетий |
Теодосий II | → | вселенски патриарх (17 ноември 1773 – 24 декември 1775) |
→ | Софроний II |