Сдружение против българските бандити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сдружение против българските бандити
Сдружение против българските бандити във Валандово
Сдружение против българските бандити във Валандово
Информация
Друго име на сръбски: Удружење против бугарских бандита
Тип паравоенна организация
Основатели МВР, Върховното командване на сръбската войска
Основана 9 септември 1923 г., Щип, Кралство на сърби, хървати и словенци
Правно положение закрита
Седалище Щип, Кралство на сърби, хървати и словенци
Официални езици сръбски
Ръководител Коста Пекянец

Сдружението против българските бандити (на сръбски: Удружење против бугарских бандита или Udruženje protiv bugarskih bandita) е паравоенна сръбска организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация във Вардарска Македония в Кралска Югославия.

Създаване и структура[редактиране | редактиране на кода]

Създадена е от Върховното командване на сръбската войска и Министерството на вътрешните работи на 9 септември 1923 година в Щип, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Югославия, Тодор Паница.

Въоръжени са 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети във Вардарска Македония под ръководството на Коста Пекянец (почетен председател) и сърбоманите, ренегати от ВМРО, Михаил Каламатиев, Стоян Мишев, Григор Циклев, Мите Соколарски, Илия Пандурски и Мино Станков.[1]

Според някои оценки от 1923 до 1934 година в Сдружението служат 25000 души, повечето от които са привлечени насила. Над две трети от тези бойци са разположени на изток от река Вардар. [2]

Сдружението използва структурата на ВМРО и прави свои комитети в Щип, Велес, Скопие, Битоля, Прилеп, Охрид, Кавадарци, Струмица, Радовиш, Берово, Царево село, Кочани, Крива паланка[3]. Основа на Сдружението по места са селските милиции, в които са принудени да служат служилите в армия местни жители. Селските милиции се командват от войводи, а в случай че броят на въоръжените милиционери е по-голям, се назначават и „десетари“. В околийските центрове се формират и околийски чети, чиито участници имат статут на временни жандарми с постоянно месечно възнаграждение.[4]

Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с помощник-министъра на вътрешните работи Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев, Григор Циклев и др. такива, които са бивши членове на ВМРО, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[5]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Само в първите месеци след създаването на Сдружението са конфискувани около 1000 пушки от местното население. Четите на Сдружението си служат с терор, включващ побоища, палежи, убийства.[6] В борбата си с четите на ВМРО Сдружението работи в тясна връзка със сръбската жандармерия и армия.

Сред жертвите на Сдружението са ръководителите на ММТРО в Гевгели Трайко Попов, в Дойран Никола Чакъров и други[7]. През юни 1933 година в реч в Кочани кратовският войвода на Сдружението Мино Станков обявява, че той е унищожил петорката на Димитър Паликрушев, като обявява, че народът от тази краища има сили сам да се брани от „неканени и нежелани гости“.[8]

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба.[9][10]

С разтурянето на ВМРО през 1934 година затихват и функциите на Сдружението.

Успоредно със Сдружението против българските бандити в Гърция Главното командване на гръцката армия създава подобна организация със същите цели наречена Гръцки македонски юмрук. За целта в Егейска Македония са въоръжени 15 800 души[11].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 568.
  2. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 544 (автор на раздела – А. Апостолов).
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
  4. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 546-548 (автор на раздела – А. Апостолов).
  5. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.119.
  6. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 549-552, 554, 557. (автор на раздела – А. Апостолов).
  7. Гиза, Антони, „Балканските държави и Македония“, Македонски Научен Институт ­ София, 2001 г.
  8. Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
  9. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [2]
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 134 – 136.
  11. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [3]
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония