Направо към съдържанието

Жика Лазич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жика Лазич
Жика Лазић
сръбски политик

Роден
1876 г.
Починал
7 ноември 1958 г. (82 г.)
ПогребанКанада
Жика Лазич в Общомедия

Живоин (Жика) Лазич (на сръбски: Живојин Лазић или Živojin Lazić) е сръбски политик. Пръв бан на Вардарска бановина (1929 – 1932), проводник на сръбските асимилационни политики във Вардарска Македония в междувоенния период. Министър на вътрешните работи (1932 – 1934).

Роден е в 1876 година[2] в Сврачковци, близо до Горни Милановац, Сърбия.[3] Завършва Юридическия факултет на Белградския университет. Специализира в областта на националната сигурност в Германия, Италия и Австро-Унгария. От 1919 до 1921 година е шеф на отдел Обществена безопасност към Министерството на вътрешните работи. През септември 1923 година създава Сдружението против българските бандити – паравоенна организация за терор над българското население, целящ да спре подкрепата за четите на ВМРО. Премиерът Любомир Давидович открито изразява несъгласие с Жика Лазич, че начело на организацията се поставят хора като Стоян Мишев и Григор Циклев, на което Лазич отговаря, че не е намерил „по-добър механизъм за взаимно изтребление между бивши и настоящи български комити“.[4]

Живоин Лазич, снимка от вестник „Политика“, 3 октомври 1930 г.

В 1923 година ръководи югославската делегация на коференцията, довела до подписване на Нишката спогодба, пряко насочена срещу дейността на ВМРО. След това е назначен за зам. министър на вътрешните работи. В 1927 година участва като обществен обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО. На 13 юли 1928 година, по заповед на Иван Михайлов, терористът на ВМРО Иван Момчилов извършва неуспешен атентат срещу Жика Лазич. Момчилов влиза в кабинета му в Белград, като го прострелва в главата, след което се самоубива.[5] Лазич все пак оцелява. В 1929 година Жика Лазич става бан на Вардарската бановина със седалище Скопие. Провежда политиката на Сърбия за асимилиране и денационализиране на българите във Вардарска Македония. Влиза в ръководството на Соколската организация „Кралевич Марко“ и „Народна отбрана“.[6][7] През 1931 - ва признава, че насилствената сърбизация на македонските българи трайно се е провалила и заявява, че като План Б за дебългаризацията им ще се използват Югославските комунисти, ставайки първия политик на Кралска Югославия, решил да използва Македонизмът - при това в комунистически вариант, за тази цел.[8] През периода 1932 – 1934 година е министър на вътрешните работи, като представител в правителството на Югославската национална партия.

В края на Втората световна война Лазич напуска Югославия, а по-късно емигрира зад океана. Умира в Канада през 1958 г.[9]

  1. Zivojin Lazic in the Canada, Find A Grave Index, 1600s-Current.
  2. Досадашњи руководиоци // Безбедносно-информативна агенција. Архивиран от оригинала на 2012-08-05. Посетен на 26 август 2013 г.
  3. Godišnjak Kralj. Srba, Hrvata i Slovenaca, Publ. Narodna misao, 1926, str. 565.
  4. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 119.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 233.
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 183.
  8. Ликот на денационализаторите
  9. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 135.
пръв вардарски бан
(1929 – 1932)
Добрица Маткович