Иван Момчилов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Момчилов.
| Иван Момчилов | |
| български революционер | |
.jpg) Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Подпис | .svg) |
| Иван Момчилов в Общомедия | |
Иван Момчилов е български революционер, терорист на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Момчилов емигрира в Кралство на сърби, хървати и словенци след Деветоюнския преврат в 1923 година. Установява близки контакти със сръбските власти заради симпатиите си към БЗНС.
Уговарян е от сръбски агенти, по заповед на Жика Лазич, да извърши едни или други акции в Македония или в България. Той се убеждава в изключителната роля на Жика Лазич за сръбската разрушителната и варварска политика на против всичко българско.[1]
През 1928 година той е изпратен в България, за да да убие водача на ВМРО Иван Михайлов, но Момчилов съобщава за задачата си на Михайлов. На 25 април на улица „Пиротска“ в София е инсцениран атентат, като е съобщено, че при него Иван Михайлов е тежко ранен. Момчилов се връща в Белград, където провеждат разследване и приемат, че добросъвестно е изпълнил задачата си. На 13 юли той трябва да получи награда за атентата от сръбския помощник-министър на вътрешните работи Жика Лазич. Той прави неуспешен опит да го убие в собствения му кабинет. Куршумът улучва Лазич в главата, следват още три изстрела, които попадат в Лазич, преди охраната да нахлуе в кабинета, след което Момчилов се прострелва. Двамата са закарани в болницата, където след два дена Момчилов умира.[2] Макар и улучен в главата, Лазич оцелява.[3][4][5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Акцията“ на Иван Момчилов в София // в-к „Свобода или смърть“ (77). 21 август 1928. с. 4-17. Посетен на 19 юни 2017.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Забравените мъченици на Македония // sbornikstrumski.com. Посетен на 5 декември 2025.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 309.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 179.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 232-233.
