Илия Пандурски

Илия Пандурски
	Илия Пандурски
български революционер
Роден	1893 г. Дебочица, Османска империя
Починал	28 юни 1925 г. (32 г.) Негрево, Кралство на сърби, хървати и словенци

Илия Христов Атанасов, известен като Пандурски, е български революционер, ренегат от Вътрешната македонска революционна организация и деец на Македонската федеративна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Пандурски е роден през 1893 година в горноджумайското село Дебочица,^[1] тогава в Османската империя. Участва в Първата световна война като войник от българската армия. Присъединява се към ВМРО и действа като малешевски войвода. Обвинен е за злоупотребите си и застава на страната на враждуващите с ВМРО федералисти и комунисти. През март 1923 година се предава на сръбските власти, които го назначават за войвода на контрачета също в Малешевско. На 16 август 1923 година край струмишкото село Дървош дава голямо сражение на Георги Въндев, в което загиват 12 контрачетници и един четник от ВМРО. Пандурски започва последователно да изтребва видните легални дейци на ВМРО в областта и насилствено мобилизира местни младежи в четата си.^[2]

Водачът на ВМРО Иван Михайлов нарежда на Христо Вангелов Стоев (Ристо Дерижабо) да елиминира Илия Пандурски, което той прави през 1925 година.^[3] Според друг източник Пандурски е убит над малешевското село Негрево от разузнавача на ВМРО Христо Костадинов от Никудин,^[4] а според трети от Иван Куюмджиев.^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 341.
↑ Гоцев, Димитър. Македония след Първата световна война. В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 118 - 120.
↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
↑ Гоцев, Димитър. Националноосвободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 178.
↑ Кулевъ, Ив. Ат. Иванъ Др. Куюмджиевъ - (Попето) // Македония III (753). 15 април 1929. с. 1.

[1] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 341.

[2] Гоцев, Димитър. Македония след Първата световна война. В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 118 - 120.

[3] Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.

[4] Гоцев, Димитър. Националноосвободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 178.

[Македония-5] Кулевъ, Ив. Ат. Иванъ Др. Куюмджиевъ - (Попето) // Македония III (753). 15 април 1929. с. 1.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]