Милутин Гарашанин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин 
Роден: 22 февруари 1843
Починал: 21 февруари 1898

Милутин Гарашанин (на сръбски: Милутин Гарашанин) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година. Инициатор на сръбската пропаганда в Македония. Син на сръбския национален идеолог Илия Гарашанин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си Белград, по-късно в политехническо училище в Париж и артилерийска школа в Мец. Участва като офицер в сръбско-турските войни от 1876 и от 1877–1878 година.[1]

Гарашанин влиза в политиката още преди войните – през 1874 година, когато е избран за депутат. След войните става съосновател (заедно с Милан Пирочанац) на Прогресивната партия, която се бори с радикалите на Никола Пашич за ограничаване на парламента и засилване на княжеската (след 1882 – кралската) власт. От 1880 до 1883 година е министър на вътрешните работи в правителството на Пирочанац.[1]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след Тимошката буна, като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.[1]

Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на Княжество България, Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на сръбската пропаганда в Македония. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски консули и с Цариградската патриаршия за назначаване на сръбски епископи в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в Цариград за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по Македонския въпрос през следващите години.[2]

През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат война срещу България в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на българското княжество след Съединението с Източна Румелия. След поражението при Пирот Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му Наталия застава на страната на последната.[1]

След оттеглянето от властта[редактиране | редактиране на кода]

След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за конституционната реформа от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на Скупщината) е сръбски дипломатически представител във Франция.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Hering, Gunnar. Garašanin, Milutin, in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.
  2. Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: Историјски часопис, књ. LI (2004). Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.