Долна Баница
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
|
Долна Баница Долна Бањица |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Св. св. Петър и Павел“, 19 век |
|
  Долна Баница |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 539 m |
| Население | 4356 души (2002) |
| МПС код | GV |
| Долна Баница в Общомедия | |
Долна Баница (на македонска литературна норма: Долна Бањица; на албански: Banjica e Poshtme) е село в Северна Македония, в Община Гостивар.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър южно от град Гостивар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Долна Баница е смесено село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долня Баница — има 1 джамия и развалини отъ стара църква... И въ дветѣ Баници българитѣ колятъ частенъ курбанъ (всѣки дома си) на св. Петка, на Архангеловъ день и др.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долна Баница има 155 жители българи християни, 615 арнаути мохамедани и 16 цигани.[2]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 10 от 17 християнски къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия[3].
Християнските жители на селото са разделени в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Долна Баница има 15 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долна Баница има 48 българи екзархисти и 72 българи патриаршисти сърбомани.[5]
В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долна Баница е център на община от 4 села в Горноположкия срез и има 142 къщи със 731 жители българи и цигани.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 4356 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 355 |
| албанци | 2444 |
| турци | 1524 |
| роми | 9 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 23 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долна Баница
Захари Ноев (1877 - ?), български учител и революционер, роден в Баница (Долна или Горна Баница)- Кирил Стефанов Йовицов, роден в Горна или Долна Баница, тетовски войвода на ВМОРО в 1924 година[8]
Юсуф Сабит (р. 1957), писател от Северна Македония
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 66.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 11878 – 1912, част втора, стр. 298.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.122-123.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.25.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67.
| |||||||||||
Портал „
