Свети Димитър (Гостивар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ „Свети Димитрија“ | |
 Общ изглед на църквата „Свети Димитър“ | |
 Местоположение в Гостивар | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Гостивар |
| Посветен на | Димитър Солунски |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Тетовско-Гостиварска |
| Архиерейско наместничество | Гостиварско |
| Архитект | Дамян Андреев |
| Изграждане | 1840 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Димитър“ в Общомедия | |
„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитрија“) е българска възрожденска църква в град Гостивар, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Църквата е малък гробищен храм, построен вън от града в 1847 година, тъй като в самия град не е имало много българи. Била е седалище на Гостиварското архиерейско наместничество на Българската екзархия.[1]
Според Асен Василиев църквата е дело на Дамян Андреев (1847 – 1921),[2] но вероятно или той я е обновил или автор е някой друг представител на рода Рензови.
Храмът е изписан за първи път в 1867 година от известния дебърски майстор Дичо Зограф, който работи с тайфата си в Гостивар. През 1924 година камбаната е възстановена с помощта на средства, събрани от местните граждани. В 1976 година стенописите са реставрирани.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Вътрешен вид на църквата „Свети Димитър" -
Изглед към апсидата -
Стар кръст от 1840 г. от двора на църквата -
Камбанарията на църквата
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иширков, Анастас. Пътуване из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 110. Посетен на 9 февруари 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 176.
