Китино кале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Китино кале
Китино кале
Китино кале.jpg
Общ изглед
Map of Kičevo.png
41.5128° с. ш. 20.9661° и. д.
Китино кале
Местоположение в Кичево
Информация
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Местоположение Кичево
Време на основаване бронзовата епоха
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние руини
Собственик държавна
Китино кале в Общомедия

Китино кале или само Кале (на македонска литературна норма: Китино кале) е крепост, съществувала през бронзовата епоха, желязната епоха и средновековието, разположена източно над град Кичево, Република Македония.[1][2][3]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите името си крепостта получава от името на княгинята Кита, сестрата на Крали Марко, която живеела в двореца на калето. Кичево в онази епоха носило името Китинград.[1]

Калето е разположено на ридче със заравнена повърхност на около 20 m над реката (633 m). На запад се свързва чрез ниско и широко седло с равнината, в която се съединяват рекичките Осойска, Заяска и Темница и формират Велика.[3] Остатъците от твърдината се забелязват, но не доминират над околността. Под самите стени до 1948 година е била разположена кичевската Саат кула. В подножието на рида, в така наречения Подварош, е музеят Западна Македония в НОВ.[1]

Непосредствено край западното подножие на Калето е минавал старият път от Скупи и Полозите към Лихнида на юг и Прилеп на изток. Вероятно в римско време на рида е изграден крайпътен кастел за контрол на пътя, който оцелява до края на античността. Открити са групова находка от монети, закопани в средата на III век и единични монетни находки от IV и VI век, които са в Археологическия музей в Скопие.[3] В 1929 година са намерени 302 сребърни сръбски и венециански монети от XIV век, които са отнесени в Народния музей в Белград.[4]

Твърдината обхваща повърхност от 1,5 ha. Зидовете са дълги 440 метра и има пет кули.[1] По повърхността има фрагменти от керамични съдове и градежен материал.[2] Градът е имал три реда стени – единият обхващал Долния град, вторият крепостта, а акрополът е бил на мястото на Паметник костницата, при чийто строеж останките му са до голяма степен унищожени. Останалата част на крепостта е по-добре запазена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градът е споменат в грамота на император Василий II Българоубиец от 1020 година като Кицава (την Κιτσαβην). В XI век е спомената крепост Китава (καστρον Κιτταβα).[4] В 1257 година за кратко градът попада в Сърбия, а в 1282 – 1295 година сръбският крал Стефан II Милутин окончателно завладява Кичево от Византийската империя.[1][4] Споменаванията в XIII век са Кицава (την Κιτσαβην, της Κιτσαβς) и Кичава (въ Кичаве). В 1265 година се споменава „от Кичаво“, а в 1300 година „от Кичаве“.[4]

Градът остава под сръбска власт до 1385 година, когато е завладян от османците. През османската епоха Китино кале служи за седалище властите.[1] В 1468 година градът е споменат като Кирчова и в селището имало 217 къщи, а в крепостта 14 стражари. В 1519 година крепостта имала 20 войници.[4]

Около 1850 година твърдината губи ролята си и е напусната, а на населението му е позволено да използва камъните от нея за строителство. След като Кичево попада в Сърбия в 1913 година, на калето е построен паметник на крал Петър I Караджорджевич. По време на Втората световна война, когато градът е под италианска окупация, присъединен към Албания, на калето име паметник на Скендербег. След войната в комунистическа Югославия е изграден паметник на партизанката Олга Мицеска, премахнат в 60-те години на XX век. В 1965 година на калето е построен Паметник костница на комунистическите партизани.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Матески, Александар. Китино кале и Кнежино. // Економија и бизнис 19 (229/230). јули/август 2017. с. 106.
  2. а б Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 208.
  4. а б в г д Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 209.
     Портал „Македония“         Портал „Македония