Горно Гюгянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Горно Гюгянце)
Горно Гюгянци
Горно Ѓуѓанци
— село —
41.9936° с. ш. 21.9853° и. д.
Горно Гюгянци
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина629 m
Население3 души (2002)
Пощенски код2220
Горно Гюгянци в Общомедия

Горно Гюгянци (на македонска литературна норма: Горно Ѓуѓанци) e село в централната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от град Свети Никола в южните склонове на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Горно Гюгянци е българско село в Кратовска каза на Османската империя. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Горно Гюгянци брои 110 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Гюгянци (Gorno Ghioughiantzi) се състои от 160 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война 4 души от Гюгянци (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия. Формата на името на селото е сменено на Гюгянце.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Гюгинци (Gorno Gjuginci) като българско християнско село.[4]

В 1994 година селото има 11, а в 2002 година – 3 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 3
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2014 година на селото му е върнато неговото старо име Горно Гюгянци (Горно Ѓуѓанци).[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Гюгянци
  • Коце Спасов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 1 март 1924[7]
Починали в Горно Гюгянци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Официален сайт на Община Свети Никола
  6. Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.