Усойници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Усойници
Аспида (V. aspis)
Аспида (V. aspis)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
подсемейство:Viperinae
род:Усойници (Vipera)
Научно наименование
Laurenti, 1768 г.
Усойници в Общомедия
[ редактиране ]

Усойниците (Vipera) са род отровни змии от семейство Отровници (Viperidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на този род са разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния изток. Те могат да бъдат намерени навсякъде по Стария свят, най-вече в Европа, от Португалия до Турция. Те могат да бъдат открити и на някои острови в Средиземно море (Сицилия, Елба и Монтекристо) и Обединеното кралство. Също така се срещат и в района на Магреб в Африка и в северните части на Алжир и Тунис. Много видове могат да бъдат открити и в планините на Кавказ, части от Ирак, Йордания, Израел и Сирия. В Източна Азия е открит само един вид – усойницата, най-вече в Северна Корея, и северните части на Китай и Монголия.[1]

В България са регистрирани 4 вида: усойница (V. berus), пепелянка (V. ammodytes), остромуцунеста усойница (V. ursinii) и аспида (V. aspis), като последните два вида са изчезнали от територията на страната.

Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север – в низините и на места с повече растителност и влага.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на този род обикновено са дребни и достигат на дължина до около един метър, като най-големият от тях е пепелянката, която може да достигне максимална дължина от 95 cm, а най-дребният е V. monticola, достигащ максимална дължина от 40 cm.

Тялото на усойницата е относително дебело, а главата е ясно отделена от тялото, триъгълна по форма и при повечето видове са покрита с малки люспи. При някои от видовете се наблюдава някакъв рог на главата, или непосредствено зад носа.

Цветовата схема и камуфлажът на усойниците варират в широки граници – от сивкав основен цвят с тъмнокафяви напречни ленти до по-кафяви цветове със сиви напречни ленти, обградени с черно, какъвто е случая на пепелянката.[1]

Всички видове живеят на повърхността на земята и са живораждащи.[1]

Отрова[редактиране | редактиране на кода]

Всички усойници са отровни и отровата на повечето видове съдържа както невротоксини, така и хемотоксини. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите Macrovipera или Daboia.[1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Вид[2] Автор[2] Подвидове* Българско име Разпространение[2] Картинка
V. ammodytes (Linnaeus, 1758) 4 Пепелянка Словакия, Унгария, Югоизточна Европа, Турция, Сирия, Грузия. Vipera ammodytes.jpg
V. aspisT (Linnaeus, 1758) 4 Аспида, каменарка Франция, Североизточна Испания, Югозападна Германия, Швейцария, Италия, Северозападна Словения. Vipera aspis Lothringen 151.jpg
V. barani Böhme & Joger, 1984 0 Северозападна Турция.
V. berus (Linnaeus, 1758) 2 Обикновена усойница Евразия. Benny Trapp Vipera berus.jpg
V. darevskii Vedmederja, Orlov & Tuniyev, 1986 0 Армения, Грузия. P darevskii male.jpg
V. dinniki Nikolsky, 1913 0 Северен Кавказ, Грузия, Азербайджан. BennyTrapp Vipera dinniki.jpg
V. kaznakovi Nikolsky, 1909 0 Кавказка усойница Североизточна Турция, Грузия, Южна Русия. Vipera kaznakovi (5).jpg
V. latastei Bosca, 1878 1 Югозападна Европа, Северозападна Африка. Vipera latastei Boscá (víbora hocicuda, juvenil)-2.jpg
V. lotievi Nilson et al., 1995 0 Лотиева усойница, усойница на Лотиев Голям Кавказ.
V. monticola Saint-Girons, 1954 0 Висок Атлас в Мароко.
V. nikolskii Vedmederja, Grubant & Rudajewa, 1986 0 усойница на Николски Централна Украйна. BennyTrapp Vipera nikolskii.jpg
V. palaestinae Werner, 1938 0 Сирия, Йордания, Израел, Ливан. Vipera palaestina.jpg
V. pontica Billing, Nilson & Sattler, 1990 0 Североизточна Турция. Vipera pontica GNM7373-001.jpg
V. raddei Boettger, 1890 0 Арменска усойница Източна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, Ирак. Armenian viper.jpg
V. seoanei Lataste, 1879 1 Югозападна Франция, Северна Испания, Северна Португалия. Vipera seoanei 05.jpg
V. ursinii (Bonaparte, 1835) 0 Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойница Евразия. Vipera ursinii macrops.jpg
V. wagneri Nilson & Andrén, 1984 0 Вагнерова усойница Източна Турция, Северозападен Иран. Montivipera wagneri.jpg
* – Без номинатния подвид (типична форма).
T – Типичен вид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  2. а б в McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).