Аспида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аспида
Vipera aspis aspis.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал (1933 г.)[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Усойници (Vipera)
вид:Аспида (V. aspis)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Разпространение
Vipera aspis dis.png
Аспида в Общомедия
[ редактиране ]

Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[3]

В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[3]

Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[4]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • V. a. aspis
  • V. a. atra
  • V. a. francisciredi
  • V. a. hugyi
  • V. a. zinnikeri

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/9 до 1/7 от общата дължина при женските и 1/8 до 1/6 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [4]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Храни се главно с гризачи и гущери.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[3]

Отрова[редактиране | редактиране на кода]

Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vipera aspis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Аспида. Посетен на 17 февруари 2012
  3. а б в Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
  4. а б Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  5. Stemmler O. 1971. Die Reptilien der Schweiz mit besonderer Berucksichtigung der Basler Region. Veroff Nat Mus Basel, Number 5.