Кръстьо Калабуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кръстьо Калабуров
български революционер

Роден
Починал
Подпис Signature of Krastyo Kalaburov.svg
Кръстьо Калабуров в Общомедия

Кръстьо (Ставро, Ставри) Наков Калабуров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1].
Декларация на Калабуров при постъпването му в Илинденската организация

Калабуров е роден в 1877 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. Остава сирак, но завършва четвърто отделение. По занятие е тухлар и работи в Мала Азия.

През 1902 година се връща в родния си край и се включва във ВМОРО. Участва в голямото сражение при връх Локвата на 31 май 1903 година. През същата година замества войводата Атанас Кършаков, който е ранен.[2] През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е центрови войвода и с четата си е част от отряда на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов. През 1904 година участва в сражение с гръцки андарти при Търсие, Турие и Ощима, а скоро след това емигрира в САЩ.

При избухването на Балканската война в 1912 година се връща в България и е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Костурската съединена чета.[3] Получава орден „За храброст“, а през Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти в родното си Дъмбени. Затворен е в Костур, където е изтезаван. По-късно е освободен и се премества в Ксанти[4].

След Първата световна война живее в Пловдив. От 1923 година е член на Илинденската организация.[2]

Умира в Пловдив в 1939 година.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА, sitebulgarizaedno.com
  2. а б Централен държавен архив, ф. 1075 К (Илинденска организация), оп. 1, а.е. 36 а, л. 19.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
  4. Илюстрация Илинден, бр.111, стр.12-13
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 69.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 197.
     Портал „Македония“         Портал „Македония