Колибите (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колибите.

Колибите
Hamzabey
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 133 m
Население 605 души (2000)

Колибите (на турски: Hamzabey, Хамзабей) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Люлебургас, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Колибите се намира на 10 километра северно от Люлебургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители българи.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Колибите Димитър и Стоян Ташев основава в селото комитет на ВМОРО.[2] На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на башибозук (мухаджири в Мандарица), след което мнозина местни жители напускат селото.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Колибите живеят 80 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Колибите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Заселват се предимно в селата около гр. Бургас.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Колибите
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Стоянов, куриер на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Фотакиев, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Бодуров, български духовник и революционер, член на ВМОРО, служил в църквата Свети Георги в Бунархисар, осъден от властите на 5 години заточение[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Желязков, деец на ВМОРО, четник в четата на Стоян Петров[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ташев (1874 – 1955), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Русев (1872 – 1947), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Златанов (1863 – 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ташев (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, загинал на 9 юли 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кирязов, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамат Николов, четник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Стоян Петров[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО[13]
Починали в Колибите
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов Балкански, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Иванов Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор П. Кирчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев Дюлгеров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42 – 43.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 243 – Доклад от бургаския окръжен управител, 17 юни 1903.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  8. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 16.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.
  13. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 57.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 105
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 36
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 53
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 35