Колибите (вилает Лозенград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колибите.

Колибите
Hamzabey
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 133 m
Население (2000) 605 души

Колибите (на турски: Hamzabey, Хамзабей) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Люлебургас, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | редактиране на кода]

Колибите се намира на 10 километра северно от Люлебургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Колибите е българско село в Бунархисарска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Колиби (Colibi) има 100 домакинства и 458 жители българи.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Колибите Димитър и Стоян Ташев основава в селото комитет на ВМОРО.[2] На 15 и 16 май 1903 година Колибите е подложено на масови репресии от страна на башибозук (мухаджири в Мандарица), след което мнозина местни жители напускат селото.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Колибите живеят 80 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Колибите е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Колибите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Заселват се предимно в селата около гр. Бургас.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Колибите
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Стоянов, куриер на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Николов Тулев, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Фотакиев, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Бодуров, български духовник и революционер, член на ВМОРО, служил в църквата Свети Георги в Бунархисар, осъден от властите на 5 години заточение[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Стоянов Желязков, деец на ВМОРО, четник в четата на Стоян Петров[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ташев (1874 – 1955), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Русев (1872 – 1947), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Златанов (1863 – 1901), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Ташев (1872 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1, 3 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, загинал на 9 юли 1913 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Кирязов, деец на ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамат Николов, четник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Стоян Петров[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Т. Г. Кабалиев, свещеник, ръководител на селския комитет на ВМОРО[13]
Починали в Колибите
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Златев Шарланджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Жечев Дуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев Дюлгеров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 42 – 43.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 243 – Доклад от бургаския окръжен управител, 17 юни 1903.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 415.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 416.
  8. Маджаров, Панайот. Свято съзаклятие, Издателство "П&П Славейкови", София, 1998, стр. 16.
  9. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 697.
  11. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 404.
  12. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 409.
  13. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 57.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 46
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 56
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 35