Мандарица
Тази статия е за селото в Люлебургаско, Турция. За селото в България вижте Мандрица.
| Мандарица Ceylanköy | |
| — село — | |
  Мандарица  Мандарица | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 136 m |
| Население | 349 души (2024) |
Мандарица или Мандрица (на турски: Ceylanköy, Джейланкьой) е село в Източна Тракия, Турция, околия Люлебургас, вилает Лозенград (Къркларели). Към 2024 година селото се състои от 349 души.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 15 km от град Люлебургас и на 45 km от Лозенград.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски данъчни списъци на селищата и домакинствата, облагани с джизие, от 1618 г. като Мандра, част от каза Бунархисар, Одрински вилает, и се състои от 30 ханета.[2] В последвал списък от 1844 г. Мандрич се състои от 23 ханета, освободени от данък.[3] През 1652 г. отново се засвидетелства освобождаване на домакинствата в Мандриче (24 ханета) от данък.[4]
За периода 1881 – 1885 е известно, че в село Мандрица има 180 къщи.[5]
След Руско-турската война (1877 – 1878) в селото се заселват българомюсюлмански бежанци от Пловдивско.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Мандарица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] До войната в селото живеят и българи християни.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мандарица
Христо Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[8]
Мехмет Башаран (1926 – 2015), турски поет
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ KIRKLARELİ LÜLEBURGAZ CEYLANKÖY Köyü Nüfusu ve Diğer Bilgileri // Türkiye Nüfusu İl ilçe Mahalle Köy Nüfusları. nufusune.com, 12 януари 2026. Посетен на 12 януари 2026. (на турски)
- ↑ Турски извори за българската история. Т. VII. София, Издателство на БАН, 1986. с. 241, 248
- ↑ Турски извори за българската история. Т. VIII. София, Издателство на БАН, 1986. с. 151
- ↑ Турски извори за българската история. Т. VIII. София, Издателство на БАН, 1986. с. 226
- ↑ Шишков, Стою. Тракия. Преди и след Европейската война. Пловдив, Печатница Хр. Г. Данов, 1922. с. 82.
- ↑ а б Иванов, Румен. Селища с българи мюсюлмани в Източна Тракия // Сборник Тракия IX. 2019. с. 221.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368 и 862.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.