Чонгара
| Чонгара Cevizköy | |
|---|---|
| — село — | |
  Чонгара  Чонгара | |
| Страна |  Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 225 m |
| Население | 1023 души (2000) |
| Пощенски код | 39300 |
| Телефонен код | 0288 |
Чонгара или Чонгора (на турски: Cevizköy, Джевизкьой) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).
География[редактиране | редактиране на кода]
Чонгара се намира на река Имралъдере в южното подножие на Странджа източно от Бунархисар и западно от Виза (Визе).
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Чонгара е българско село във Визенска каза на Османската империя. През 1867 година в селото започва работа български учител, който година и половина по-късно е принуден да напусне поради съпротивата на местни гъркомани. От 1871 година в Чонгара служи български свещеник. В 1872 година гръцкият учител отново е заменен с български.[1]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Чонгара (Tchongara) е село с 280 домакинства и 1460 жители българи.[2]
В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Чонгара Илия Ковачев и Петър основава в селото комитет на ВМОРО.[3]
В 1909 година в землището на Чонгара са настанени турци бежанци от анексираната Босна, което води до сблъсъци с местното население.[4]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото, част от Бунархисарска каза, живеят 150 български екзархистки и 150 патриаршистки семейства.[5]
По време на Балканската война 6 души от Чонгара се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Българското население на Чонгара се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 21 семейства (87 души) се заселват в Бургаска околия, 4 семейства (16 души) в Ямболска, 41 семейства в Айтоска и 1 семейство в Карнобатска околия.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чонгара
Васил Стоянов, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”[8]- Георги Стоянов Бояджиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”[9]
- Димитър Айвазов, български революционер
- Янко Комитов (1897 - 1974), български комунистически деятел[10]
- Стоян Георгиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”, ръководител на революционния комитет[9]
- Починали в Чонгара
- Иван Петров Петров, български военен деец, полковник, загинал през Балканската война[11]
- Тодор Панов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[12]
- Цани Атанасов Карамаждраков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ в. „Право“, 7, № 22, 7 август 1872, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 153.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 62-63.
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 309.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.
- ↑ а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 17.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 224. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 95
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 52
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 1