Георги Динишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Динишев
български революционер
Роден
1899 г.
Починал
1968 г. (69 г.)

Георги Динишев (Денишев) Наков е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация и Вътрешна македонска революционна организация (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Динишев е роден в 1899 година кукушкото село Долни Тодорак, тогава в Османската империя, днес в Гърция.[1] Присъединява се към ВМРО и е секретар на кукушката чета, но по-късно под натиска на Иван Михайлов е осъден на смърт от организацията[2]. Сприятелява се с поета Христо Смирненски и попада под влияние на левите идеи.[3] През 1924 година е делегат от Кукушка околия на Солунския конгрес на организацията. През 1925 година е съден заедно с Евтим Цеков за връзки с федералистите[4]. По късно преминава към левичарската ВМРО (обединена). Брат е на Иван Динишев Наков, подсъдим по процеса срещу ВМРО (обединена). През Втората световна война е участник в комунистическатта съпротива.[5] През 1944 година подписва Апела към македонците в България[6]. Влиза във временното ръководство на Съюза на македонските емигрантски организации като секретар заедно с Борис Михов[7]. Участва в заседанията за разпускането на СМЕО през 1947 година[8].

Умира през 1968 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парцел 13. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  2. Мичев, Добрин. Освободителните борби след Първата Световна Война 1919 – 1944, Македонски научен институт, София, 2003, стр.160
  3. Георги Динишев Наков. Моята дружба с Христо. „Спомени за Христо Смирненски“. Сборник. Под редакцията на Г. Караславов, Хр. Радевски, Л. Стоянов, Т. Боров, Н. Измирлиева, Ст. Божков, изд. „Български писател“, София, 1955, стр. 96.
  4. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.234 – 236.
  5. Колектив. В бой с фашизма: документи, статии и спомени из борбата на софийските трудещи се. Българска комунистическа партия, Софийски градски комитет, София, 1960, стр.577.
  6. Апел до Македонците во Бугарија – 1944. mk.wikibooks.org.
  7. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр. 368 – 369
  8. Македонски преглед, том 14, бр.1, Македонски научен институт, София, 1991, стр.33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония