Направо към съдържанието

Лелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лельово)
Лелово
Άγιος Αντώνιος
Гърция
41.1114° с. ш. 23.0589° и. д.
Лелово
Централна Македония
41.1114° с. ш. 23.0589° и. д.
Лелово
Кукушко
41.1114° с. ш. 23.0589° и. д.
Лелово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областКарадаг
Надм. височина510 m
Население149 души (2001)

Лелово или Лельово (на гръцки: Άγιος Αντώνιος, Агиос Андониос, до катаревуса: Λέλοβον, Леловон, до 1927 година Λέλοβο, Лелово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Лелово има население от 149 души (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра североизточно от град Кукуш (Килкис) и на 10 километра североизточно от демовия Коркутово (Терпилос) в планината Карадаг (Мавровуни) на Пейкова река.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски регистър за доганджиите в Румелия, за задълженията и земевладеенето им от началото на последната четвърт на XV век. От Лелово (Лилова) са регистрирани 21 домакинства с доход 1345 акчета.[2]

В XIX век Лелово е смесено българо-турско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Църквата „Свети Антоний“ е от 1880 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Лиельово (Liélovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 66 домакинства, като жителите му са 48 мюсюлмани и 290 българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лелово има 400 жители българи християни и 250 турци.[5]

Християнското население на селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лельово (Leliovo) има 360 българи екзархисти и 120 българи униати в селото работят българско православно (1 учител и 22 ученици) и униатско училище (1 учител и 32 ученици).[6]

В Морарци и Лельово служи униатският свещеник Мико Наков (1904 – 1919).[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Лелово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Лелово попада в Гърция. Населението му се изселва в България и Турция и на негово място са настанени понтийски гърци бежанци от малоазийското село Агиос Андониос. През 1926 години селото е прекръстено на Агиос Андониос, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 68 семейства и 208 жители бежанци.[9]

След 1919 година част от българските униатски жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[7]

Преброявания
Година Брой
1928 265
1940 416
1951 164
1961 218
1971 125
1981 117
1991 124
2001 149

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Лелово
  • Атанас Гоцев (Насо Гоцов) (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, въглищар, ІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[10]
  • Вано Донев (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, воденичар, неграмотен, Кукушка чета[11]
  • Васил Илиев Стоянов (1884 – 1917), македоно-одрински опълченец, въглищар, неграмотен, четата на Крум Пчелински, 3 рота на 15 щипска дружина[12] Загинал през Първата световна война.[13]
  • Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, нестроева рота на 5 одринска дружина[14]
  • Георги Димитров Тасев (Гоце) (1878 – 1974) Кукушка чета „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. от 1923 г.бежанец в България – София, където и почива – гайдар във фолклорен ансамбъл „Гоце Делчев“
  • Гоце Донев (Донов, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, четата на Иван Ташев и Рума Делчева[15]
  • Гоце Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 15 щипска дружина[16]
  • Гоце (Георги) Митров (Митов, Митрин, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина[17]
  • Гоце Стоев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[18]
  • Гоце Стоянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[19]
  • Григор (Глигор) Васков (1888/1889 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[20]
  • Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV[21]
  • Кольо Динов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, въглищар, ІV отделение, Кукушка чета[22]
  • Кольо М. Боянов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка четаа[23]
  • Кольо Митрев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[24]
  • Кольо (Никола) Христов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[25]
  • Нако Иванов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[26]
  • Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Иван Ташев, 4 рота на 15 щипска дружина[27]
  • Петър Г. Янков, македоно-одрински опълченец, 15 щипска дружина[28]
  • Петър Донев (1892/1893 – ?), македоно-одрински опълченец, ІІ отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[11]
  • Петър Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[29]
  • Тане Гегов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[30]
  • Тома Петков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, въглишар, неграмотен, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина[31]
  • Туше Панов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[32]
  • Туше Танов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[33]
  • Христо Динов (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[34]
  • Христо Костов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[35]
  • Христо Коцов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[36]
  • Христо Пецов (Пацов, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 15 щипска дружина[37]
  • Христо Пецов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[37]
  • Христо Стоев (Стоянов, 1880/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[38]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 179.
  3. ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/Β1/Φ34/67501/1505 π.ε./9-1-1985 - ΦΕΚ 49/Β/30-1-1985 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 21 октомври 2014.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 166 – 167.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 167.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  9. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
  11. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 247.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 308.
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 558, л. 8
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 45.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 280.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 667.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 115.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 453.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 292.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 296.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 140.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 552.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 536.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 242.
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 376.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 381.
  37. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 569.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 650.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лелово&oldid=12188544“.